"Няма срамен труд - убеждава ни Лора. Има срамно поведение. Всеки ден събирам купчини фасове, кучешки изпражнения, опаковки от какво ли не. Всеки ден виждам различни хора. Някои ме поздравяват за това, което правя, други ме гледат странно. Аз се питам защо хората нямат срам и сеят боклуци навсякъде, даже и в парка, където играят деца? Това е срамно. А да метеш не е, чистота създаваш. Е, хубаво е да метем есенни листа, да чистим пухкав сняг, да подкастряме храстите и да садим цветя. Обаче това правят работниците по хигиената в нормалните страни по света. Българинът излезе ли от вкъщи, забравя за реда и чистотата.”
Лора разказва, че е работила същото и в Испания. Не желае да обяснява как е било и колко са заплатите на чистачките на улиците там. Трябвало е да се върне във Враца и търсила друга работа, но не намерила. Някак отраснала със споделеното у дома от баща й за БКС и сякаш работата там приела отрано като "просто работа”. Чуди се защо ,докато чистела пред Съдебната палата, често адвокати и съдии директно са я питали отива ли й метлата. Дори един господин направо й казал: ”Какво правиш бе, момиче, с циганките?”.
Това я подразнило. Жените, с който работи, са всички от ромски произход, но и те като нея си изкарват хляба с метене. Казва, че повечето от тях са добродушни, споделят с нея за семействата си, за грижите си. Лора дори казва, че те са по-дисциплинирани от нея. Тя признава, че понякога, докато чисти, отскача до близкия магазин, за да купи храна за вкъщи. Ами просто премита тротоара пред магазина и как да не използва момента да напазарува, така казва.
Иначе обектът й винаги трябва накрая да е изчистен. Може да почива по-малко. А и като седнат някъде, казва, че хората ги гледат лошо. Иначе Лора мечтаела да следва в юридически факултет, защото с техникума по текстил, който е завършила, знаела, че добра работа няма да намери.
С пари е свързано ученето, тогава нямали толкова средства и мечтата прегоряла. За метлата образование не се изисква - шегува се Лора, пък и всяка жена това го може чудесно. Като няма друга работа във Враца, тази я умее.
Има проблеми в БКС, идвали са на събрания и зам.-кметицата, и кметът дори. Все ще се намери някакво решение. Важно според Лора е да си изкарваш хляба и да си вършиш работата, която ти го носи, без срам и с човешко поведение. Тя има и едно простичко послание към хората - да ползват кофите и кошчетата за боклук. Дори само това е достатъчно градът да бъде по-чист.
