Според обобщената информация се наблюдава по-ранно начало на пожароопасния сезон, по-голяма засегната площ и нарастващи икономически и човешки загуби. Специалисти сочат както климатичните промени, така и начина на стопанисване на горите като ключови фактори.

България е сред най-засегнатите

По данни на официалния одит на Сметната палата, позоваващ се на EFFIS, през 2025 г. България е сред 10-те най-засегнати от горски пожари държави в ЕС като процент от територията си. Страната губи около 300 000 декара (30 000 хектара) гори, голяма част от тях в защитената мрежа "Натура 2000".

Най-тежкият пожар е този в Пирин, избухнал на 25 юли 2025 г. над с. Илинденци, община Струмяни. Тогава е засегна над 45 000 декара обща площ (от които над 30 000 декара горски територии). Пожарът продължи близо месец и бе окончателно ликвидиран на 22 август 2025 г.

През юли 2025 г. са регистрирани близо 3500 пожара у нас - с почти 20% повече спрямо юли 2024 г., отбелязва директорът на ГДПБЗН.

Според ИАГ едва около 5% от горските пожари се дължат на природни причини, останалите са резултат от човешка небрежност, действие или бездействие.

Екпертите лесовъди сочат и структурни проблеми за българската гора. "Близо 39% от територията на страната е залесена, но горите у нас са силно повлияни от човешкото присъствие - близо половината са издънкови, а 1/3 са иглолистни култури. Това са недълговечни насаждения, изискващи постоянна лесовъдска грижа. Голяма част от тях вече са застарели и масово съхнат. Това ги прави по-уязвими и на пожари, и на нападения от вредители корояди", коментира инж. Петър Дишков, експерт към БКДМП.

Според експертите горските пожари вече не са изолирани сезонни събития, а повтарящ се и задълбочаващ се риск, тясно свързан с климатичните промени. Ръстът на температурите, промените в режима на валежите и удължаването на сухите периоди създават условия, при които пожарите започват по-рано, разпространяват се по-бързо и обхващат по-голяма площ, отколкото исторически наблюдавано.

"Едновременно с климатичния натиск, начинът, по който горите се стопанисват (или не се стопанисват), е също толкова важен фактор за устойчивостта им. Натрупването например на суха биомаса - включително в горите, които са под защита, системно увеличава интензивността на пожарите, когато вече веднъж възникнат. Липсата на актуална национална стратегия, на национална инвентаризация и на достатъчна инфраструктура за превенция и гасене, съчетана със застаряващи и неотгледани насаждения, увеличава уязвимостта на горите - независимо от климатичния контекст", обобщава инж. Дишков.