Растящата почит на вярващите християни към великаните на светостта, благовестието и богословието – свети Василий Велики (379 г.), свети Григорий Богослов (390 г.) и свети Йоан Златоуст (407 г.), още от V век се превърнал за мнозина в „опасно увлечение на неуместни предпочитания“. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".

За да сложат край на това разделение, тримата светители се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), и му поръчали да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им честване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.

За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари.

В последно време, денят на Тримата велики светители е и празник на православните висши духовни школи - богословските факултети и духовни академии. /БНР