На този ден се почита паметта на тримата Велики кападокийци: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, които са на всеобща християнска почит като Отци на Църквата и вселенски учители, и чийто авторитет е неоспорим в схоластиката, догматиката и християнското богослужение. Пред техните дарования и приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".
Историята на празника датира от времето на управлението на византийския император Алексий I Комнин, когато в Константинопол във връзка с лъжеучението на Василий Врач възниква спор за първенство измежду Отците на църквата.
Наложила се намесата на самите трима светители, които целият си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски и му поръчали да каже в Цариградската патриаршия да обяви един календарен ден за общото им честване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.
За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба. В последно време той е също така и празник на православните богословски факултети и духовни академии.
Източник: pravoslavieto.com
