Света Емилия произхожда от богат благороднически род. Самата тя има пет дъщери и петима синове. Двама от братята на Василий – епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски били причислени към православните светци.
Тя е една от първите, които освобождават своите роби и раздават имуществото си. Основава първия девически манастир и проповядва братство и равенство.
След като децата ѝ напускат дома ѝ, св. Емилия и най-голямата ѝ дъщеря основават женски манастир. Емилия разделя семейното имущество между децата си и освобождава робите и робините. Много от освободените робини се присъединяват към тях.
Те се отричат от света и така се образува девически манастир, където те всички живеят под един покрив и делят всичко по равно. Те живеят в смирение и любов и в тях няма нито гняв, нито завист, нито ненавист, нито презрение.
Те се отричат от суетата и тщеславието. Славата им е в това, че никой не ги познава, богатството им – в нищетата, тяхната храна – въздържанието. По този начин Емилия доживява дълбока старост. Когато починала, по нейно желание е погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете ѝ. Обявена е за блажена.
