След драматичните боеве на връх Околчица, Ботевата чета се разпръсва. Групата на Георги Апостолов, член на Старозагорския революционен комитет, се спуска към Искърското дефиле, за да прекосят Искъра и да се отправят към вътрешността на страната.
Оцелелите четници си проправят път към реката през непроходимите гори. Достигайки закътания Рашов дол и кошарата на баба Мария Цоловска от село Люти борд, уморените четници решават да отдъхнат през нощта. Двете овчарчета - Петко Цоловски и Герго Кьопчов, подслоняват комитите, които на сутринта се насочват към бушуващите води на реката.
Опитът им да я преминат обаче не остава незабелязан. След разгрома на четата, башибозуците на Джамбулет бей и присъединилите се от Челопек редовен турски аскер вече са завардили брода и причакват четниците на ладията.
След кратка престрелка четниците потъват обратно в гората и се връщат при кошарите, където прегладнели, карат двете овчарчета да им приготвят качамак. В това време турците преминават Искъра и бързо тръгват по следите на четниците - неравният бой започва изненадващо. Когато Джамбулет бей, на кон и с извадена в ръце сабя, извикал: "Така се сече комитска глава", смъртоносен куршум го прострелва. „Така се убиват потисниците черкези!" - извикал раненият в боя и облян в кръв Георги Апостолов. Денят е 21 май (стар стил) 1876 г.
Само двама от четниците успяват да се спасят. Главите на убитите Ботеви сподвижници са набити на колове и разнасяни за сплашване на раята. Башибозуците изкарват цялото население на недалечното село Скравена, за да поругаят убитите. Селските първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски успяват да откупят главите и още същата вечер жените от селото ги измиват, увиват в домашно платно и погребват в двора на църквата.
В с. Скравена е изграден мемориален комплекс в памет на загиналите Ботеви четници, където се съхраняват тленните им останки.
