За първи път 3-ти март (19 февруари – стар стил) се чества през 1880 г. като Ден на възшествието на престола на император Александър II. Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. 19 февруари се отбелязва като ден на "Освобождението на България". От 1888 година Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Първото честване на празника на 3-ти март е през 1917 г. – след смяната на Юлианския с Григорианския календар през 1916 г.
По повод 100-годишнината от Освобождението през 1978 година, денят е отбелязан еднократно като официален празник. Десет години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник
На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой), предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.
Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.
Датата 3 март (19 февруари стар стил) не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него, освободена България е автономно, плащащо данък васално княжество със свое народно правителство и войска, сплощ над 170 000 кв. км. Така с подписването на Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.
Против условията в Санстефанския договор се обявяват Англия и Австро-Унгария. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година, а Русия не защитава енергично България за сметка на Сърбия, Черна гора, Румъния и дори на Османската империя.
По силата на клаузите в този договор, България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
Екипът на Информационна агенция MediaNews поздравява своите читатели с Националния празник на Република България - 3 март!
