На 3 март 1878г., след усилени спорове между вече невоюващите страни, е подписан Санстефанският прелиминарен (предварителен) мирен договор. С него окончателно се слага край на османското иго и ситуацията на Балканите се променя коренно. Териториите на освободена България са съгласувани с големия обхват на Българската екзархия. Всички поробени българи са обединени в една държава с внушителни размери, която само след няколко години ще се превърне в блян за много от българските държавници.
Освободена България се разпростира във Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, обхваща почти цяла Македония, части от Косово и Албания, Източна Тракия и Южна Добруджа. Новата държава е със статут на автономно княжество и трябва да се ръководи от монарх.
Договорът определя истинските граници на България – такива, каквито трябва да бъдат, според етническия състав на населението. В действителност от Петербург са се опитали да прокарат изцяло своя интерес, но той в случая е бил съгласуван с българския. Фактите обаче са безспорни – в огромните територии дадени на освободената държава са живели предимно българи.
От този ден започват първите стъпки към утвърждаването на България като суверенна държава. След почти петвековно иго, тя получава правото да иска признаване и от други страни, извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения, да сключва финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция, както и да има собствена войска и полиция.
За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство.
Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на Великото народно събрание, датата е обявена за национален празник на страната.
Една от основните причини за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи.
Българският народ оказва по много начини огромна помощ за крайната победа. Най-силното доказателство, че свободата не ни е подарена, са епичните боеве на българското опълчение, в най- важното и съдбоносно сражение – героичната защита на прохода Шипка (наричан български Термопили) в Стара Планина през август 1877.
Атаката на Сюлейман паша срещу този проход е била с ключово значение в започналата османска контраофанзива с цел отхвърляне на руската армия отвъд река Дунав и спечелване на войната. Но в тази битка българи, руси, украинци, румънци и финландци, печелят историческа победа.
