На този ден се става рано, за да е богата годината. Преди да седнат на софрата, домакинята отчупвала голямо парче от питата и го оставяла пред прага за домашния дух – покровителя на къщата. На този ден, както на всички тачени празници, се събирал целият род. С питата, намазана с мед, че черпят съседи и близки. За да посрещнат лятото на чисто, стопаните измитат дворовете и къщите срещу Благовец, а боклука винаги запалват, за да изгорят и болестите през годината.
Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празника в някои райони на България се нарича още "Кукувден". Обредните песни, които се изпълняват на този ден съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, вслушал се в гласа й. Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.
Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. За да посрещнат лятото на чисто, стопаните измитат дворовете и къщите срещу Благовец, а боклука винаги запалват, за да изгорят и болестите през годината. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта. Песните пробуждат и пролетните копнежи на младите, като една от тях гласи, че млад овчар извежда стадото на паша, но жалее, че се отдалечава от селото, тъй като няма да получи любовен знак - китки и венци. Чрез обреднитепесни, които изпълняват, момите шеговито се присмиват на ергените, като им обещават вечеря с недопечена конска глава и черен ръжен хляб, а за себе си искат печена кокошка, дваж пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. По този начин Благовешките песни изразяват хем любовните задявки, хем надеждата за плодородие през новия сезон.
Девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, връзват на ръченика (дълга кърпа за глава с отпуснати краища и висящи ресни) три възелчета да свържат, като изричат с надежда: „Лястовичке, посестримке, какъвто шъ ма земи, такъв нишан да ми туриш!". Поставяли забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което започвали да гадаят за кого ще се омъжат:ако забележат кал по платното — дюлгерин (строител) ще да е женихът, хартийка ли намерят – даскал ще е... Завързаното възелче на забрадка, коланче или връвчица трябвало да се носи през цялата година, за да предпазва от уроки и "лоши очи".
Друго народно поверие гласи, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите - митични девойки, които презимуват в далечни земи, но щом се запролети, отново се завръщат. Невидими за човешките очи, те ревниво пазят своите самодивски кътчета и наказват всеки, дръзнал да навлезе в тях. "Злосторникът" бива отвличан в отвъдния свят и никога повече не се завръща към земния си живот. Част от обредните песни, които се изпълняват на този ден, предупреждават хората да се пазят от самодивите и най-вече момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или кладенец. Текстовете на песните съдържат забрани, според които момите не трябва да тъкат и предат, а момците да не ловят рало, за да не ги застигат болести. Народните вярвания са свързани със смяната на сезоните и изразяват страховете от природните сили по това време.
Според друго народно вярване на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън. По стара българска традиция за българите змията е свещено животно, тъй като носи духа на техните прадеди. Нейното убиване се счита за грях, но тя може да се прогони далеч от къщата чрез различни обреди. Стопанката на къщата дрънчи с метални предмети и обикаля двора й, а също и със запалени факли, като изричат заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец". В някои части на България им се заканват, че идват щъркелите, а в други ги гонят, за да се роди "благо жито". Поверията гласят, че посетите на Благовец цветя растат особено ароматни и красиви.
Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител - домашния дух. Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен.
Неслучайно точно от този ден е останала приказката: "Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено", тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.
