При откриване на учебната година през септември 2007г. в тяхното училище група от по-големите ученици са се подигравали и тормозили един деветокласник, че дошъл на училище с розово поло. На следващият ден тези двама ученици са решили да се организират да купят и разпространят сред съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозеното момче.
Тази тяхна инициатива бързо става популярна и сред учениците от други училища. В последствиеидеята се разпространява в цяла Канада и САЩ, а по-късно и в страните от Европа.
През 2008 г. премиерът на Британска Колумбия обявява този ден от 25-и февруари за Ден срещу тормоза в училище. Всяка следващагодина все повече ученици го честват, идвайки в училище с розови тениски и дрехи, на които пише „Тормозът спира тук“ и „Ден на розовата фланелка“. Скоро инициативата се подема и от хиляди училища по целия свят. За първи път в България се отбелязва през 2012г.
Български изследвания показват, че около 25% от българските ученици са били обект на тормоз през последния месец. Това са над 200 хиляди деца. Според официалните институции случаите са около 100. Хиляди пъти разлика. Причината не е само в методологията. Те оценяват само докладваните в полицията. А всеки ден в училищата има тормоз. Тормозът като психологически ефект има по-дълготрайни последици. Това е въпрос, който трябва да се обсъжда.
