За първи път предложението датата 23 август да се чества като „Ден на жертвите на сталинизма и нацизма” е направено през юни 2008 г. на конференцията в Прага под надслов „Европейската съвест и комунизмът”, където е приета и придобилата известност в цяла Европа Пражка декларация.
Документът, подписан от президента Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август - деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
Три месеца по-късно - през септември 2008 г. Европейският парламент приема своя декларация с препоръка към държавите членки на ЕС за обявяване на Ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. Различните парламенти приемат различни наименования за деня на памет, но смисълът е един и същ.
Според книгата на Виктор Суворов „Ледоразбивачът”, СССР по-късно в противоречие с пакта Рибентроп-Молотов, разширява инвазията си на север и това е една от причините за настъпилия разтърсващ света сблъсък между националсоциализма на Хитлер и болшевизма (комунизма) на Сталин, който доведе до милиони човешки жертви и хиляди безследно изчезнали и тероризирани както по време на Втората световна война, така и в установените комунистическия режими в Източна и Централна Европа.
Двата тоталитарни режима - нацисткият и комунистическият - се различават преди всичко по идеологическата си обосновка, но не и по инструментариума си: при комунизма борбата е срещу класовия враг „за победа на прогресивната класа”, при националсоциализма е срещу националния враг „за реванш на унизената нация”.
На 23 август 1939 г. външните министри на сталинския СССР – Молотов, и на хитлеристка Германия – Рибентроп, подписват пакта за сътрудничество между двете тоталитарни държави с три секретни протокола, с които определят сферите на влияние, отнасящи се до Полша и Прибалтийските държави.
От спецификата на идеологията произтича и практиката на режимите - при комунизма борбата е всекидневна и братоубийствена, защото обявената за вражеска класа (класовият враг) е от същата националност. При националсоциализма (нацизма) врагът е външен - враг на нацията, и реваншът се постига преди всичко чрез война. Затова в мирно време в комунистическите режими жертвите на терора са повече, отколкото при националсоциализма и фашизма, казват историците.
Само в първите седмици след 9 септември 1944 г. в България жертвите на терора са между 16 000 и 20 000 по време на така наречения Народен съд.
През 2008 г. германското списание „Билд” публикува материал под заглавие „Палачите на 20 в.”,в който са посочени най-жестоките чистки в различни тоталитарни държави. Първото място в зловещата класация е на Мао Дзедун - избити от него 50 млн. китайци. Второто място е на Сталин - избити 40 млн., третото е на Хитлер - 20 млн. души, от които 6 млн. евреи. Четвърто място е на Чан Кайшъ с 10 млн. На пето място е титулуваният за вожд на световния пролетариат Ленин с 4,5 млн. избити.
Класацията завършва Пол Пот, които организира масови избивания на 2,5 млн. души в малката 5-милионна Камбоджа, като интелигенцията е избита до крак.
