Светското име на Симеон Самоковски е Симеон Попович. Мястото и датата на раждане са неизвестни. Симеон става Самоковски митрополит на 28 август 1734 г. В Самоков по това време се служи единствено в малката средновековна Бельова църква, затова поради липса на голям храм в града фактическото седалище на митрополит Симеон еДупница. По време на Руско-Австро-турската война (1735-1739, подкрепян от висши духовници, включително от сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, в чийто диоцез тогава влиза Самоковската епархия, митрополитът става инициатор и предводител на един заговор срещу османската власт, известен като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско.
Център на заверата е манастирът „Свети Спас” над софийското село Долни Лозен, скрит дълбоко в Лозенската планина. Турците узнават за съзаклятието и в края на юли и началото на август 1737 г., по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, командващ турските войски на австрийският фронт, като превантивна репресивна мярка са избити към 350 софийски граждани , свещеници, монаси и хора от околните села.
Към 20 юли митрополитският дом е разбит и
ограбен, владиката е вързан от турците в Дупница, окован и хвърлен в тъмница,
където е измъчван зверски 23 дни. Към 18 август самоковският митрополит, с изтръгната
брада и коса, целият в кръв и рани, във вериги, с железни топузи на краката, е
докаран в София. Затворен е в турските казарми (където по-късно бива хвърлен и
Левски), измъчван и насилван да се потурчи в продължение на още три дни. След
показана твърдост е съден като главен организатор и водач на заверата срещу
султана и по заповед на Али паша е обесен в София на 21 август 1737 г. зад
църквата „Света София”, където след години е вдигната и бесилката на Васил
Левски.
Има много приписки за чудото, станало при обесването му — първо бесилката се счупила, после въжето се скъсало, но го бесили трети път и той издъхнал. Висял три дни на въжето, докато то отново се скъсало. Страхувайки се от преклонението и упованието в още един български герой и софийски светец мъченик, Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му без много шум бива пренесено в Самоков.
Мощите на светеца са намерени в Бельовата черква в Самоков, когато през 1994 г. по време на разкопки, археологът Веселин Хаджиангелов открива в притвора, вляво зад вратата, гроб с останки от костите му, евангелие, митрополитски жезъл и златоткани архиерейски одежди.
Известна е и еднa саморъчно оставена от св. Симеон Самоковски в ръкопис на Рилския манастир бележка, съобщаваща за неговото посещение там и написана на български език с красив почерк и подпис. След 2000 г. митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата.
