Васил Иванов Кунчев е роден в семейство с общо пет деца. След смъртта на баща им, Васил и двамата му братя поемат грижите за семейството. Няколко години по-късно е поверен на вуйчо си Василий - монах в Хилендарския манастир в Карлово, където през 1858 в Сопотския манастир младият послушник приема монашески сан и името Игнатий. На следващата година е ръкоположен за йеродякон.
Със слово и дело, със своя личен пример Левски става знаме и упование на своя народ. Монах, четник, революционер, съучредител на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и създател и ръководител на Вътрешната революционна организация (ВРО) в Ловеч през 1871 и 1872 г. В резултат на апостолската му дейност България е покрита със стотици тайни революционни комитети.
С организираната от Левски комитетска мрежа и активна революционна дейност, само за няколко години поробеният народ се преобразява. На мястото на покорната рая вече има друг народ, готов да извоюва и заслужи свободата си. Възприет е призивът на Апостола, който през 1871 г. пише: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът в България, Тракия и Македония”.
Прякорът Левски той получава по време на военни упражнения в Сърбия. Една от версиите е, че е направил лъвски скок над голяма пропаст, подготвена като капан за сраженията с турския гарнизон. Това, което се счита за по-достоверен факт е, че името му бива давано заради ловкостта и храбростта, която притежава още от детските си години.
По време на цялата си дейност на революционер и организатор на българската национална революция, Левски използва огромно количество имена и прозвища. Най-известни сред тях са: Васил Иванов, Васил Левски (В. Левски), Васил Гинин, Дяконът, Дякон Игнатий, Дякон Левски, Апостола на свободата, Апостола и др.
Интересното е, че Васил Иванов Кунчев е използвал и много фалшиви имена, с които да подписва писма, документи и да използва за фалшиви документи и паспорти. Сред тях са: Дидьо Пеев, Добри Койнов, Стойчо Бешикташът и др.
Дядото на Васил Левски по бащина линия е син на Тудор Кръстилов – един от основните преписвачи на „История Славянобългарская“.
За кратко Васил Левски е бил преподавател в училището на карловското село Войнягово. И до днес там се носят легенди за излъчването на Левски и начинът, по който е повлиял за развитието на школото.
Отбелязвайки датите на неговото рождение и на неговата гибел ние разбираме, че Левски ни е нужен и днес за да премисляме миналото и настоящето. Нужна ние неговата чиста вяра и неподкупна съвест, като днешна философска и политическа истина. Последните думи, в изповедта на Апостола са били: „Всичко, което сторих, сторих го за Отечеството!”
