Трафикът на хора е изключително доходоносен бизнес за трафикантите, с печалби достигащи 31 млрд. евро годишно, показват данни на Глобалната инициатива на ООН за борба с трафика на хора. За жертвите трафикът винаги е съпътстван от насилие, контрол, принуда и фалшиви обещания. За по-голямата част от обществото ни този проблем звучи нереален или далечен, но истината е, че това е един от големите рискове в момента в световен мащаб.
Трафикът на хора като трансгранично явление засяга България, която е преди всичко страна на произход на жертви на трафик, но поради географското си положение е и страна на транзит. Стратегическото й местоположение я прави особено уязвима по отношение на нелегалните канали не само за жертви на трафик, но и мигранти, които нелегално се опитват да прекосят държавните граници. Трафикът на хора в България през последните години се увеличава. Данните са на Българския червен кръст в Пловдив и Фондация „Джендър алтернативи”, които работят за превенция на трафика на хора. За седем години сексуалната и трудова експлоатация на български граждани е увеличена три пъти. В същото време броят на заведените дела през годините намалява. Областите, в които се регистрират най-много казуси, са Варна, Бургас, Русе, Благоевград и Пловдив.
Престъплението трафик на хора е набирането, транспортирането, укриването на хора чрез заплахи, използване на сила или друга форма на принуда, с цел експлоатацията им. Включва насилствена проституция, принудителен труд, държане в принудително подчинение, експлоатация с цел просия и джебчийство, отнемане на телесни органи и трафик на бременни жени с цел продажба на новородените им. Трафикът на хора в голяма степен засяга жените и момичетата.
