Писателят Владимир Зарев се сблъсква с историята на тези събития, когато за пръв път посещава Белоградчик. И това бележи живота му завинаги.
"Това, че по своето величие, мащабност, преживян народен възторг и трагизъм, това въстание против турските поробители не отстъпва на Априлското, а избухва четвърт век по-рано. И все пак удивително е това, че за него се знае малко, почти нищо. Върху него покълва тишина и то не остава ярки следи в националната ни памет. Забравата е неговото истинско, реално и най-трагическо поражение. Най-ужасяващото поражение. Тази загадка мен ме измъчваше с години. Просто преди 35-36 години аз съвсем случайно попаднах в Историческия музей на град Белоградчик и там с удивление разбрах, че Северозападна България през 1850 година е била разтърсена от едно толкова важно, невероятно събитие, била е разтърсена от опита на хората да спасят себе си от турското робство. Цялата тази загадка предизвика у мен колебание и желание на всяка цена да напиша нещо, да разкажа, по някакъв начин, да покажа на светлина това наистина огромно национално събитие. И трябва да ви кажа, че забравата, която спохожда това въстание, за жалост и до днес, в България почти никой нищо не знае за него, е в това, че е отсъствало словото. Нямало го е Иван Вазов, нямало го е Захари Стоянов, нямало го е словото. А словото какво е? Словото е форма на национална памет. Нямало е националната памет, която да проследи, да разкаже, да героизира и да остави във времето спомен за това наистина грандиозно и много интересно събитие." - разказа за Радио ВИДИН писателят.
Писателят с видински корени вплита в романа си "Лето 1850"фактите и историята от тези размирици.
"Романът е изграден точно върху тези смисли. Главен негов герой е един монах, който присъства на всички важни събития-на подготовката за въстанието, на разговорите, които се водят, проследява историите на Първул Станко, Иван Кулин, Петко Маринов, това са водачите на въстанието. Това е един монах, който записва всички тези събития. Когато въстанието бива посечено, когато то бива смазано с ужасна жестокост, има един умен турски валия, който казва "Мен не ме интересуват водачите на въстанието", нещо повече, той ги награждава, праща ги в Цариград и там им подаряват по една сабя. Той казва "Мен ме интересува този, който записваше". Хващат този монах, изгарят неговия текст, всичко това, което той е записвал, отрязват ръцете му, изтръгват езика му и по този начин наистина наказват въстанието с тишина и със забрава. Това реално е най-тежкото поражение на огромното въстание през 1850 година."- споделя Зарев.
В село Динково съществува паметник, издигнат в чест на загиналите за българската свобода във въстанието от 1850 година. Тази година на 3-ти юни, от 10:00 часа за пръв път там ще бъде направена възстановка на събитията от тогава, сподели за Радио Видин кметът на община Ружинци Александър Александров:
"Родолюбиви българи от селото се захванаха с тази идея и по тяхна покана ще дойдат хора да направим една малка възстановка. Ще покажем въоръжение от времето, ще пукнат няколко пушки, няма да има сражение и битки, разбира се. Ще има кратка програма, изготвена от училището в Дреновец, аз също ще разкажа за тези паметни събития и за участието на хора от нашия край в тях, така че в децата да остане спомена, че наистина на това място се е случило нещо ужасно и трагично и в същото време на това място пазят спомена и е съхранен за поколенията, за това, че хора са си дали живота за нашата свобода."
В Раковишкия манастир също има мономент, който пази спомена за възстанието, това е плоча на събралите се преди въстанието първенци от вилаета, които решават времето и тактиката за радикалното действие, като на плочата пише: "Тук през 1850 г. представители на населението от Северозападна България вземат решение за въставане срещу турските поробители".
