След подписването на 17 май 1913 г. на Лондонския мирен договор отношенията в победилата коалиция се изострят. Договорът слага край на войната, но не премахва военната обстановка на Балканите. Причината е възникналото напрежение между основните играчи в победилата коалиция.
Ако преди година България успява чрез дипломация да създаде действащ и успешен блок срещу Османската империя, то в месеците около подготовката на мирния договор в Лондон София изпада в международна изолация.
Според някои историци, заслепен от военните успехи, цар Фердинанд заповядва на 16 юни 1913 г. армията ни да нападне доскорошните съюзници Гърция и Сърбия.
Той е нетърпелив да изчака арбитража на руския цар. Последствията са плачевни за България. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България и без почти никаква съпротива стига до Враца. При Белоградчик се среща със сръбската армия. Видин пада в обкръжение. Причината е, че основните български сили са хвърлени срещу гърците и сърбите.
На 28 юли е подписан Букурещкият мирен договор 1913, според който България не само била лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912-1913 земи, но понесла и тежки финансови и други загуби.
