От Къкрина до бесилото....Призори на 27 декември в ханчето в село Къкрина Васил Левски, заедно с Никола Цвятков и Христо Цонев – Латинеца са арестувани от специално изпратена група заптиета. През годините моментът на залавянето на Апостола е обрасъл с митове и за голяма част от българите Васил Левски попада в ръцете на заптиетата, защото при прескачане на плета на ханчето се оплита и не успява да избяга.
На 21 януари (2 февруари н.с) великият везир внася това предложение в канцеларията на султана, а на следващия ден то е одобрено. Две седмици по-късно присъдата на Апостола е изпълнена в края на тогавашна София (6/18 февруари 1873 г.).
Васил Иванов Кунчев – символ на изконния български стремеж към свобода и справедливо развитие. Останал в историята със своята велика саможертва и свято дело:
Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет... (Ив. Вазов)
Васил Иванов Кунчев! Дякон Игнатий! Васил Левски! Апостола на свободата… 18 февруари, лето 1873 – то…..
О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!... (Ив. Вазов)
150 години памет! 150 години безсмъртие...И днес Апостола ни пита: "Народе????"... Четирите въпросителни, на които и до днес отговор няма....
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси! .... (Дамян Дамянов)
Какво ще отговорим днес, ние, потомците????
Поклон, Апостоле!
