На 17 май австрийският параход „Радецки“ е завладян от четата на Христо Ботев.Войводата принуждава капитана Дагоберт Енглендер да спре при с. Козлодуй, Оряховско и му връчва писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев изпраща и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. Военен ръководител на четата е НиколаВойновски, а знаменосец Никола Симов - Куруто.
Въстаниците слизат на козлодуйския бряг с развято знаме под строй. Те целунали родната земя и положили клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождение. Четата, начело с авангард под командването на Никола Войновски, се отправя на поход. Най-напред спира в село Козлодуй, където разпръсва група черкези, набавя си няколко коня за воеводата и щаба му и взема осем коли за импровизирания обоз. Към 14:00 часа тя напуска Козлодуй и до вечерта стигна село Бутан.
На 18 май четата е обкръжена на планинския рид „Милин камък”. Там води бой цял ден, в който загиват 30 души, сред които и знаменосеца Никола Симов.
На 20 май четниците заемат позиции на връх „Камарата”, „Купена” и част от Околчица. По време на тежките сражения през деня загива и Христо Ботев. След смъртта на му четата се разделя на 3 групи.
Едната, начело с Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите две - на Георги Апостолов и на Димитър Икономов на 21 май водят тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички.
В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.
