През 1878 г Берлинският конгрес разпокъсва българските земи и българската нация. Но българите нямат никакво намерение да се подчинят на диктата на великите сили и още от първите дни след Освобождението през 1878 , наред с усилията за изграждане и утвърждаване на Княжество България и защита на българския характер на Източна Румелия, се разгръща борбата.
Общонародният идеал е пълно национално обединение между Северна и Южна България и освобождението и присъединяването на Македония и Одринско, останали под османска власт. Националното обединение се превръща в завет за няколко български поколения, приеман като свято знаме от княза до обикновения селянин. Поради това, борбата за пълно национално освобождение и обединение става основен стремеж на българския народ.
Така през 1880 г. се създава Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват гимнастически дружества и комитетите "Единение".
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно с нарочен манифест Батенберг утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Чрез привържениците си сред политическите сили и в армията се противопоставя на княз Александър Батенберг в момент, когато престижът му сред националистите е най-висок. Борбите между русофили и русофоби ескалират с Деветоавгустовския преврат, последван от абдикация на Батенберг и скъсване на българо-руските отношения през есента на 1886 г.
Съединението предизвиква недоволството на съседните държави и на 2 ноември 1885 г, подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.
Източник: bulgarianhistory.org
