След повече от век днес отново си задаваме същите въпроси, на които така и не намираме отговори. Потънали в битовизмите на днешния ден, мислещи само за своето физическо оцеляване, негодуващи от всичко и от всички, престанахме да се вглеждаме в посланията и мъдростта на времето.
Вечно забързани, уморени, отчуждени, вечер сядаме пред малкия екран и се превръщаме в третото око на „Големия брат”…И това е най-страшното! Обезличаваме собствения си живот и заживяваме живота на другите. Технологиите изместиха книгата, забравихме да четем, забравихме, че „топлата вода” отдавна е открита, забравихме, че светът не започва от днес.
А всичко това е открито и казано преди нас, много, много преди нас. Казал го е и Йордан Йовков във всеки един от своите разкази. Разкази, които могат да бъдат и са вечни уроци по житейска мъдрост.Разкази, които пораждат дълбоки и тревожни размисли за онзи човек, изправен пред сложни душевни перипетии, чието преодоляване води до достигането на щастие и съвършенство в иначе жестокия свят. Хуманизмът и битката за надмощие над злото и грозното в живота, търсенето на красотата, дори на фона на ужасяващата война, са емблематични за творческите търсения на писателя и човека Йордан Йовков.
Етичната проблематика при Йовков е изведена извън рамките на човешката личност и разгърната в общочовешки план, който днес дава отговори на многото въпроси, които си задаваме.
Ако Иван Вазов е израз на родолюбието и единението на човека със света около него, ако Елин Пелин разкрива социалното самоосъзнаване на българина в националната ни литература, то Йордан Йовков е неговото нравствено и естетично себепознаване. Подобно на тях той обгръща цялостно народния живот - от раждането на човека до неговата смърт; в мирен труд и на война, в мигове на радост скръб и религиозно преклонение, но търси и разкрива сложната и противоречива душевност на човека, копнеещ за красив и нравствен свят.
Моделът му за човешко поведение съчетава проверените през вековете морални и естетически ценности със скрижалите на житейска философия, отразила настъпилите промени в България след войните през миналия век, та чак до днес.
