Първите кинопрожекции в България са се състояли в началото на декември 1896 г. в София, от професор Мелинсон в салона на хотел „Македония“ и кафене „България“. Според вестник „МИР“ са прожектирани „пет хубави картини из живота, предадени много добре от киноматографа“.
Първата кинопрожекция извън София се е състояла през 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в град Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на 22 март, била организирана поредната прожекция в София.
С понятието българско кино се описва цялата съвкупност от филми, кинофестивали, режисьори, сценаристи и артисти в България.
От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните.
Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“. „Ню Бояна Филм Стюдиос“ е правоприемник на Студията за игрални филми „Бояна“ и „Бояна филм“ ЕАД. Нейната основна дейност е производство на кино- и видеофилми, други аудио-визуални произведения и всякакви съпътстващи ги производства и услуги.
До 1989 г. „Бояна филм“ е най-голямата продуцентска къща на Балканите: с 20 игрални, 25 телевизионни и 50 анимационни филма годишно. След 1997 г. постепенно започват да се привличат за снимки чуждестранни продукции.
През 1997 г. започва историята на Международния София филм фест, който през 2010 година е акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (МФАФП) като фестивал с конкурс.
Източник: plevenpress.com
