Денят съвпада с рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който полага основите за обучението на слепите, основавайки в Париж първия в света интернат за слепи.
Заслугата за въвеждането на белия бастун като отличителен белег и средство за придвижване на незрящите е на французойката Жили Дербемон и в САЩ на Джордж Бонъм, а дългият бял бастун е изобретение на военния психолог Ричард Хувър през 1943 г.
Релефно-точковото писмо на Луи Брайл, познато на широката общественост като Брайловото писмо, е въведено през 1906 г.
От 1928 г. до момента Националното читалище на слепите "Луи Брайл" в София е основният издател на художествена литература на брайл у нас, а библиотечният му фонд включва близо 2 000 заглавия. Първите български „говорещи книги” са записани през 1959 г.
Отбелязването на 13 ноември като Световен ден на добротата е свързано с това, че на този ден през 1998 г. в Токио е открита първата конференция на Световното движение за доброта. В нея се включват 7 държави – Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. Френският художник Орел създава и специален символ – „открито сърце“.
Според любопитни проучвания на психолози с всяка добра постъпка хората се чувстват по-щастливи. Затова и тези, които отдават израз на благодарност ежедневно, са в по-добро физическо здраве и се радват на вътрешна удовлетвореност и хармонични отношения. Това се обяснява донякъде с по-голямото количество ендорфин и серотонин – хормони на щастието, които изработваме, правейки нещо добро за другите.
Източник: bg.wikipedia.org
