Роден на 11 януари 1905 г. в Русе. Автор е на разкази, повести, романи и пиеси най-често с историческа тематика. По-голяма част от произведенията му пресъздават българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“. Превежда от руски и френски.
Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. Освен страстта към писането той има и друга страст – филателията. Заедно с Елин Пелин вземат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.
Да си спомним някои от брилянтните епиграми на Змей Горянин, писани през периода 1937-1951 г., на които времето е неподвластно:
На един поет
Че ти не си поет - не е беда, -
не са поети твърде много хора;
бедата, драгий, идва от това,
че пишеш и печатиш без умора.
Не е лошо
Не е лошо да си бил министър,
стига да не си бил много тъп, -
а с ума си „далновидно-бистър“
да си се сдобил с имотец скъп.
Ах, защо ли
Всички честни патриоти
Ботев имитират, -
ах, защо ли като Ботев
и те не умират…
Годините
Какви години, Боже! Да си печелим хляба
с това, което можем, а не с което трябва!…
Така е нареден света
Така е нареден света,
че всяко зло е за добро:
загубиш ли си съвестта -
намираш злато и сребро.
Свободата 1
Ех, сладко нещо е, безспорно, свободата:
живей човек и й се радва - славно!
Но в друго нещо тука е бедата -
да: гладна свобода е робство най-безправно!
За обидата
Ти не мисли, че на обидите
бих отговорил със обида;
да се сравнява с какавидите,
могла би само какавида.
Finito
Щом не са жените вече дами,
щом са хулиганите писатели -
сбогом, мои крехки епиграми,
мои малки весели приятели.
През 1942 г. за кратко е назначен за цензор в Дирекцията по печата, което довежда до осъждането му на една година затвор след 9 септември 1944 г. Отказва да се разкае, защото е твърдо убеден, че не е навредил никому по време на заеманата длъжност и се оттегля от света в манастира "Седемте престола”, където е и гробът му.
Източник: afish.bg
