Свети Методий, по-големият брат, е роден през 810 година, а свети Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема духовното име Кирил, "философ" е наречен по-рано заради изключителната му просветителска дейност. През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава първата българска азбука - глаголицата. Значението на делото е огромно още скоро след огласяването му. С глаголицата и превода на Библията, се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на светите Кирил и Методий.
През 867 г. те отиват в Рим да защитят достойно правото на славяните да имат свой богослужебен език и книги и Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянската писменост.
Този дар от Бога ви е даден,
дар божи е за стоящите отдясно,
дар божи за душите, що никога не тлее,
за тез души, които го приемат.
Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.
Голи са без Книги всичките народи.
"Из „Проглас към Евангелието”
След блестящата защита и признанието в римската църква "Св. Марина" е отслужена първата литургия на славянски език. Скоро след това Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент".
Методий се връща обратно и продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Делото на двамата братя е продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Делото на светите братя Кирил и Методий е огромно, както и фактът, че то е успешно продължено от учениците им. Славянският свят се еманципира за пръв път толкова значително спрямо римо-католическото богослужение и това дава свобода не само в политическо, но и в духовно отношение. Обособяват се нови духовни центрове, нови школи. Народът, обикновените хора, за пръв път започват да разбират думите, с които да слави Бога и това е невероятен тласък в духовния растеж на славяните, населението на Балканите и Русия.
През 1851 г. за първи път 11 май се чества и като Празник на българската просвета, но датата по нов стил - 24 май е светският празник, който се отбелязва като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
