Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник не само у нас. Европейският 1-ви май се празнува официално от 2001 г. Целта му е да привлече общественото внимание към защита на временно заетите, които стават все повече.
Зараждането на празника ни отвежда в края на XIX век, далеч далеч от Европа - в САЩ. Именно в капиталистическа Америка през този период работниците се борят за намаляване на работния ден и цялостно подобряване на условията на труд. Създаването на профсъюзните улеснява организацията на хората и упражняването на натиск върху политическия елит и постепенно става ясно, че нещата рано или късно ще се променят.
Историята на Първи май започва още през 1886 г. в САЩ. Профсъюзите провеждат стачка с над 300 хиляди работници с искане за 8-часов работен ден, от която има ранени и убити.
През 1889 г. в Париж, Вторият интернационал призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в САЩ.
През 1890 г. Топографското дружество прави първи опит за честване у нас, но не получава официално признание.
През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава към демонстрации за официално признаване на 8-часовия работен ден и за световен мир.
През 1939 г. е обявен за официален празник у нас.
След 1944 г. става един от най-почитаните празници в България и се отбелязва с манифестации на централния площад във всяко населено място.
След 1989 г. продължава да е официален неработен ден, но властта не се ангажира с организирането на масови манифестации.
Защитата на трудовите права си остава актуална и днес. Ако преди два века 8-часовият работен ден е бил мечтата, завоювана с жертви, днес не са малко хората, които искат да получават осигуровки на пълен работен ден или да имат трудов договор, и да натрупат точки за пенсия.
Денят на труда е празник на световната солидарност на трудещите се за цялостно подобряване на условията на труд, без значение дали човек се труди в офис, в завод или на открито.
