В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота и щастие. Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирал мъжкото начало, силата. Той е цветът на Христос. Червеният цвят е женското начало, здравето. Той е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Не случайно първоначално женските сватбени носии са били червени. Срещат се и други цветове, които имат своята символика. Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност. Зеленият цвят е символ на плодородност, възраждане и празничност. Мартеницата, включва различни елементи и символи –сини мъниста /против уроки/, парички / за благополучие/ и др.
Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква винаги наляво, както и да се закичва винаги на лявата част на гърдите. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да закичва на гърдите или да връзва на ръцете на децата пресукания бял и червен конец за здраве, благополучие и късмет, против уроки.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.
Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници.
Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта и наближаването на пролетта. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата.
Има различни легенди за появата на мартениците. Най-разпространената от тях свързва появата им с прабългарите. Тя се среща в много народни песни и разказва историята за Кубратовата дъщеря Хуба и гълъбът, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят. Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат.
Потеглили братята и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина. Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.
С този народен празник са свързани различни поверия и обичаи.
На 1 март е било прието да не се перат и простират бели дрехи. Това можело да доведе до градушки и лоша година. След появата на първите цъфнали дървета или прелетни птици, закачането на мартеници върху цъфнали храсти и плодни дръвчета, изразява стремежа на човек към общуване с природата и към прераждане.
Първата седмица на месеца се е наричала „броеница“ и именно по нея се е гадаело каква ще е годината. Хората са наричали един ден и ако тогава времето е слънчево, го считали за знак, че годината ще е добра. Ако е лошо и мрачно, цялата година ще е тежка.
Мартеницата се носи за здраве и късмет – червеното пази от зло и болести, а бялото символизира чистота и дълъг живот.
Мартеницата не се купува за себе си, а се подарява – за да донесе истински късмет.
Носи се, докато видиш щъркел, лястовица или цъфнало дърво. След това се връзва на клон – за плодородие и успех или се слага под камък – на следващия ден се гадае за късмета според това какво има отдолу (мравки – трудна, но успешна година; паяк – спокойна година и др.).
Има поверие, че ако хората са весели и добри на този ден, времето ще е топло.
На 1 март не бива да се караш или да си намръщен – за да не „се разсърди“ Баба Марта и да донесе студ. А и какъвто е денят, така ще бъде и целият месец.
Рано сутрин се изнасят червени тъкани или дрехи навън – за да се „умилостиви“ Баба Марта и да дойде по-бързо пролетта.
Добре е домът да е чист и подреден – за здраве и благополучие през годината.
