Съвсем скоро обаче, наред с апологетите на киното, се появяват и негови отрицатели, които предупреждават за негативното му въздействие, особено върху подрастващото поколение: „Киното донесе една разруха, една развала върху младежьта, която е непоправима - подчертава тукашната преса. Съ простотията при моралъ ние си живеехме и бяхме устойчиви на бури. С познания безъ моралъ ние вървимъ къмъ единъ неминуемъ крахъ... Жени разголени, напудрени, начервени, прегръдки, целувки, нощь, единъ часъ при нея - ето рая, ето блаженството! Това ни поднася днешната култура, за да убива човешкото у насъ, най-вече у младежьта, която при тези сюжети почва да се носи на едни леки криле, плува поповърхностьта и иска лекъ и разгуленъ животъ, пъленъ съ удоволствия и суета. А не убива ли се по тоя начинъ човешкото у бъдещите строители на Родината? Може ли по тоя пъть да се отива къмъ възходъ, къмъ светли бъднини? - Не, не, не!... Ние или трябва да се стреснемъ или ще се провалимъ главоломно.” (в. Искърски фаръ, бр. 199, 25.XI.1933 г.).

Така или иначе тази нова, модерна форма на развлечение разнообразява културния живот на мездренското общество. В началото на 1943 г. вестник „Искърски фаръ” съобщава, че дружеството за българо-германско културно сближение (б. а. основано на 20.XII.1940 г.) е започнало прожектирането на филми на „апарата на гимназиалния клонъ въ Мездра”, а през декември с. г. информира, че „Въ сградата на Миланъ Каменополски се пригажда салонъ за кинопредставления отъ Боянъ Л. х. Костовъ.”

За пръв път въпросът за откриването на читалищно кино е поставен за разглеждане пред Настоятелството на Читалище „Просвета” през пролетта на 1943 г. В отчетния си доклад пред общото годишно събрание, състояло се на 11 април т. г., председателят Христо п. Андреев посочва, че „се е явило въ Мездра лице с киноапаратъ, което е поискало прожектирането да става отъ името на читалището”, за което последното е получавало 30% от чистия приход от прожекциите, но поради слабото посещение приходът бил много малък. В края на същата година читалищното ръководство отново дискутира този въпрос, но отхвърля искането на Боян х. Костов читалището да му гарантира, че до 3 години няма да открива собствено кино.

На 19 февруари 1945 г. Настоятелството взема следното решение: „Възложи се на Боян х. Костов да организира прожектирането на филми при условие, че като се покрият разходите за персонал, ток, филми, билети, реклами, наем и др., полученият чист доход ще се дели на две: ½ за него и ½ за читалището.”

Две години по-късно, в началото на 1947 г., читалищното ръководство препоръчва на строителния комитет да обмисли сериозно въпроса за набавяне - и то в най-скоро време - на киноапарат, като намери и средства за изплащането му. На 20 юни същата година е решено да се открие кино и да се купи киноапарат, нов или употребяван. За целта е изтеглен кредит от Популярната банка в размер на 870 хил. лв., с който е закупен киноапарат втора употреба от системата „LUX” - собственост на плевенчаните Васил Попов и Маргарит Паяков. За кинооператор е назначен Никола Константинов от Враца, за билетопродавачка - Радка Ангелова, за касиер-домакин - Михаил Патев, а за прислужници - Стойко Нанков и Петко Николов. С длъжността управител на киното е натоварен тогавашниятпредседател на читалището Дано Христов. Междувременно е сключен договор за доставка на филми с „Българско дело” - София.

Читалищното кино е открито официално без особена тържественост на 16 юли 1947 г. с прожекцията на съветския игрален филм на режисьора Михаил Чиаурели „Клетва” - първа част от трилогията за Й. В. Сталин, отличена със златен медал на международния кинофестивал във Венеция през 1946 г. До края на годината са прожектирани 128 филма, предимно съветски или произведени от киностудиите на останалите страни от соцлагера. Паралелно се организират публични обсъждания на лентите, първото от които е през пролетта на 1949 г. на музикалния филм на реж. Иван Пириев „Сказание за сибирската земя”.

През следващите четири години средствата, събрани от прожекции на филми, са основно перо в приходната част на бюджета на Читалище „Просвета”. Един пример: през 1948 г. приходите на читалището възлизат на около 5 580 000 лв., от които 2 423 000 лв. са от кинопрожекции. Въпреки това чистият приход е относително слаб (50-60 хил. лв. месечно).

През лятото на 1948 г. читалищното кино е прекатегоризирано на IV категория, а по-късно е повишено на III. Кинооператори през този период (1948-1951 г.) са Мишон Петков (бивш кмет на Мездра), столичанинът Стефан Болчев и Нино Марков, помощник-кинооператори - Людмил Съслеков, Никола Цоликов и Васил Николчовски, касиерки - Виктория Пешо Митова, Донка Иванова и Живка Тинчева, билетопродавачка - Велка П. Динкова, а контрол-разпоредители (прислужници) - Васил Ковачев, Христо Митов, Ангел Тотев, Христо Данов и Илия Герасимов.

През зимата на 1949 г. Настоятелството решава да бъде закупен от столичното кино „Благоев” комбиниран тип киноапарат - френско производство от марката „Radion” („главата” и предните части) и AEG (задните части). Сделката обаче пропада, тъй като е преценено, че машината е стара. За сметка на това през август същата година от ДП „Българска кинематография” са купени два нови киноапарата „СКП-26” - съветско производство, за 1 млн. и 500 хил. лв., заедно с тонусилвателна уредба. Допълнително от „Елпром” са закупени трансформатор и токоизправител за дооборудване на кинокабината. Техниката е платена със заем от 2 млн. лв., изтеглен от Българската инвестиционна банка.

През пролетта на 1951 г. киното се отделя от читалището с пръв управител Георги Динков (считано от 7.III. с. г.) , на когото е определена месечна заплата от 9 000 лв. Впоследствие то е одържавено и преминава към ДП „Кинефикация”, която разкрива своя кантора в Мездра (1954). Кинопрожекциите обаче продължават да се правят в големия читалищен салон (в сегашния Дом на железничаря) до началото на 70-те години на миналия век, когато е построена сградата на бившото Кино „Георги Димитров” (днешното Кино „Роял”).