ЖП гара Мездра, никога няма да бъде същата без теб Буланчо!

Буланчо, от ЖП гара Мездра, всички го обичаха!

ЖП грара Мездра, от няколко месеца вече не е същата. Напусна я най-големия приятел на железницата: приятел и на пътниците, кондукторите, машинистите, стреочниците, картонерите, транспотрните полицаи, децата, продавачките на билети, на чистачката от тоалетната на гарата и много други.

По неофициална информация, Буланчо е починал от естествена смърт.

Косматото куче (както го наричаха пътниците) остана вярно през целия си живот на това да посреща и изпраща пътниците на влаковете. Много пъти с риск на живота си, той - косматия железничар отиваше до втори и трети коловоз, където посрещаше и изпращаше пътниците. И не само, следеше, за влака дали всичко е наред.

Случвало се е при остър мирис на гуми от влак, кучето чрез своето безпокойство да сигнализира чрез лай на началник влака, който пък го успокояваше, че това не е особен проблем, но му благодареше за това.

На няколко пъти, Буланчо се измъкваше от под влака, понякога и наранен физически, и на косъм оживял, но изпълнил своя дълг - да изпрати пътниците и да провери влака дали всичко е наред.

Трябва да се уточни, че косматия железничар не беше трениран за това, нито някой по законов ред му е осигурявал подслон и храна за това. Всичко беше неофициално, с леко заобикаляне на писаните и неписани правила. Служителите на транспортна полиция, със своите преди всичко човешки качества и доброта, му отваряха вратите на гарата в студените дни, да се подслони в чакалнята на жп гара Мездра. Официално, полицаите, се преструваха, че не го забелязват (защото не може животни да нощуват в гарата), но те със периферното си зрение го пазеха. Сутрин рано, пътуващите работници към София, му даваха топли саламки да си похапне. Гарата за него беше подслон, работно място и убежище. В гарата железничарят се предпазваше и от някои луди хора, вилнеещи из гр. Мездра, които системно тровеха и тровят бездомни животни, или стреляха по тях, убиваха за удоволствие, или както напоследък ги завързват в чували докато издъхнат без въздух.

Всички, ама всички много го обичаха! На всички рошавото куче липсва адски много!

ЖП гара Мездра, никога няма да бъде същата без теб Буланчо!