Историята на България от Петър Богдан с оригинално заглавие „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ („За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“), завършена около 1667 г., е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.

Папа Франциск е обещал дасъдейства за връщането на ръкописа на Петър Богдан в България. Смята се, че е създаден 100 години преди Паисиевата история -около 1667 - 1668 г. Текстът на историята не е бил известен до 1979 г, когато във Ватикана са намерени девет страници препис от историята, съдържащи увод, три глави и част от четвъртата. Дотогава за нея се знаело единствено от сведения в писма на Петър Богдан.

Историкът Лилия Илиева открива, че ръкописът е бил в хърватски манастир, а после е откупен от библиотеката в Модена, където го намира през 2017 г. Преводът от латински прави Цветан Василев.

По време на посещението си във Ватикана българската делегация посетила библиотеката, в която се съхранява уникалното издание.

"Тази история е останала скрита, но преди всичко тя е паметник на българската мисъл, на българския дух", заявява пред журналисти историкът проф. Кирил Топалов.

"В Западния свят университетите имат свещена автономност, а ръкописът се намира в библиотеката в университетската библиотека в Модена и един университет може да откаже дори и на Папата", уточнява още проф. Топалов.

Миналата година е трябвало ръкописът да бъде изложен за месец в президентството и после в Националната библиотека, но това се е осуетило заради ограниченията заради COVID-19.