Затова македонският гражданин предявява иск за 6000 евро срещу фирмата, която стопанисва паркинга, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 253 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), т.е. сочи, че е налице договор за влог между него и дружеството и то, като влогоприемател, не е изпълнило задълженията си да пази колата с грижата на добър стопанин.

Софийският районен съд уважава иска, като приема, че е налице договор за влог, но след това Софийският градски съд го отхвърля. В решението си втората инстанция заявява, че в случая не е налице договор за влог.

„В случая от представените по делото доказателства не се установява нито постигнато между страните съгласие за сключване на договор за влог на процесния лек автомобил, нито реалното му предаване за пазене от ответника. Фактът на позициониране на автомобила от страна на ищеца на територията на паркинг, стопанисван от ответника, със съгласието на служител на последния и срещу заплащане, не може да доведе до такива изводи. Фактическата власт върху автомобила всъщност никога не е предавана на ответника чрез неговите служители. Не се установява и ответникът да е поел задължение за пазене на автомобила“, заявява СГС. Така делото стига до ВКС. Там върховните съдии Мими Фурнаджиева (ръководител на Гражданската колегия на ВКС и председател на състава), Велислав Павков (докладчик) и Десислава Попколева разясняват основните положения при договора за влог. Те посочват, че с него влогоприемателят поема задължение да пази безвъзмездно или срещу заплащане предадената му от влогодателя движима вещ и да я върне на уговорения срок или при първо поискване. И напомнят, че договорът за влог е реален – за валидността му е необходимо страните да постигнат съгласие и вещта да се предаде на влогоприемателя. Договорът е неформален, не е необходима писмена форма за сключването му и простото съгласие е достатъчно за неговата валидност. Освен това договорът за влог е едностранен, тъй като по него задължения възникват само за влогоприемателя – да приеме вещта, да я пази и да я върне. Като съгласно чл. 253, ал. 2 ЗЗД той е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин.

„Влогоприемателят носи пълна имуществена отговорност за полученото, освен ако докаже, че загубата се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Тази отговорност е налице, когато се установи, че ищецът е възложил на ответника да охранява автомобила му на паркинг, намиращ се в държане на ответника и последният е приел да извърши услугата, като този факт се установява както с писмени доказателства за платен паркинг, така и от наличната при влогоприемателя документация за приемането на автомобила. Установяването на тези факти изпълват фактическия състав на договора за влог“, заявяват върховните съдии. Що се отнася до казуса с колата на македонския гражданин, ВКС изтъква, че служителят на паркинга е имал задължението да посреща, обслужва и изпраща клиентите, включително и да ги придружава до мястото за паркиране. „При отнемането на автомобила, служителят не е изпълнил тези свои задължения, тъй като, при положение че е бил придружил лицето, което е отнело автомобила, той би установил, че същото лице не е собственик на автомобила, не разполага с магнитна карта, както и би препятствувал проникването в автомобила. Неизпълнението на тези задължения на длъжностното лице на ответника е проява на небрежност, респ. липса на достатъчно грижи за поверения автомобил, които да се характеризират като грижа на добър стопанин“, заключват върховните съдии.


И затова осъждат фирмата, стопанисваща паркинга, да плати на македонеца 5729,11 евро (11 205 лв.) – на колкото е оценена колата и над 2700 лв. разноски.