Първосвещениците и фарисеите били дочули, че приживе Христос предрекъл възкресението си. Те обаче не вярвали на предсказанието. За всеки случай обаче поискали от Пилат Понтийски стража, която да пази гроба на Спасителя.

На Велика събота завършва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, която е наситена с много тъга и покъртителни изживявания и в която Христовите страдания са прелюдия към вечния живот.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това се случва на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Вечернята на Велика събота се служи заедно с Василиевата Света Литургия. Свещенослужителите сменят тъмните си одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

На края на Литургията се благославят хляба и виното, освещават се козунаците, житото и яйцата.

В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне, в памет на четиридесетдневното пребиваване на Христос на земята след възкресението му от мъртвите.

Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.

Тази вечер в църквите се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ тя се обикаля три пъти за здраве и свещеникът обявява Възкресението на Исус Христос с думите "Христос Воскресе! ", а хората отвръщат с "Воистина Воскресе! ".

Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи християни палят своите и ги отнасят в домовете си. С горящата свещ се обикалят всички стаи с молитва Господ да благославя дома и неговите обитатели. На някои места в България християните оставят свещичката в някоя от стаите да изгори докрай. В други я запазват и през годината, та ако ги сполетят трудности и беди, я припалват.

Велика събота е ден за посещение на гробищата и отдаване на почит към починалите. Жените преливат и прекадяват. Раздават се хляб за душите на мъртвите и боядисани яйца.

Днес е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата. Добре е първите две да са в червено. Едното се поставя под иконата и престоява там до следващия Великден. А с другото се мажат бузките и челата на децата в къщата, за да са здрави и засмени през цялата година.