Гено Димитров е български военен и революционер от Щипски районен революционен окръг и войвода на Върховния македоно-одрински комитет. Родолюбивата инициатива посветена на 127-та годишнина от учредяването на ВМРО г., и е дело на председателя на романската градска организация на „войводите“ Марин Връбчев: „Идеята е да запазим историята и да се гордеем с населеното си място“ – заяви Връбчев.
Този акт на признание от страна на съвременниците връща спомена и напомня на поколенията от искърския край, че за родолюбието няма география, няма граници, има само една идея, една съдба, наречена България.
Историята и съдбата на Гено Димитров са неразривно свързани с историята и съдбата на България в онези мрачни и кървави години, когато България се е възраждала след петвековното османско иго. В годината на освободителната Руско-турска война 1877 година, в близкото до днешния град Роман село Струпец, се ражда бъдещият войвода Гено Димитров. В духа на новото следвоенно поколение в свободна България, младият Гено избира военната кариера. През 1899 г. Димитров вече е старши подофицер в шеста батарея на Втори артилерийски полк, който е част от Шеста пехотна бдинска дивизия.
В тези години, българската армия е обладана от висок патриотичен дух, а идеята за единна България и освобождението на „брата роб“, оттатък Рила и Пирин, повдига духа и разпалва сърцата на младите военни. Гено Димитров не остава назад от националната кауза и влиза в тайните подофицерски братства, посвещавайки живота си на борбата за освобождение на Македония и Одринско. Скоро след това преминава с чета в Македония, а по-късно е избран за Щипски районен войвода на ВМОРО.
В началото на 1902 г. влиза в Македония като четник в четата на капитан Стефан Димитриев, а към края на годината е определен за щипски районен войвода. В 1902 г. убива предателя поляк Кязим.
В началото на март 1903 година четите на Гено Димитров, Христо Съчанов и Стоян Бъчваров влизат в щипското село Карбинци. Но наред с националните каузи, предателството е неизменен спътник. По донесение на поредния Юда, властите научават за това и обсаждат селото с войска и башибозук. В последвалото тежко сражение на 14 (27 нов стил) март 1903 г., загиват всички четници заедно с войводите си. Сред тях е и Гено войвода, загинал само на 26 години. Паметта му е увековечена от населението на Щипския край.
Десетилетия наред името и подвига на Гено е забравен в България, а в Титова Югославия е обявен за македонец.служи като старши подофицер в шеста батарея на Втори артилерийски полк на Шеста пехотна Бдинска дивизия през 1899 г. В армията влиза в тайните подофицерски братства. В началото на 1902 г. влиза в Македония като четник в четата на капитан Стефан Димитриев, а към края на годината е определен за щипски районен войвода. В 1902 г. убива предателя поляк Кязим.
И както историята помни, българинът е увековачавал юначеството и саможертвата на своите герои в песни. И до днес в Щипско се пее песента „Излегол е Гено комита“. В деня на откриването на паметна плоча, родственикът му Костадин Генов и струпчани я чуха за първи път.
На откриването на паметната плоча присъстваха народният представител от ВМРО Красимир Богданов, председателят на общинската организация в Роман Марин Връбчев, жителите на Струпец и потомци на струпешкия войвода Гено Димитров.
Красимир Богданов припомни още, че преди години родолюбиви българи от Враца и Щип са преминали по стъпките на революционера от село Струпец до лобното му място в село Карбинци, където са дарили паметна плоча на Гено Димитров, като текста на плочата е отразявал обективната истина за българското му потекло. Малко след това от македонска страна подготвят подобна паметна плоча, в която обаче липсват тези факти, а героят е наречен македонски войвода.
Председателят на общинския комитет на ВМРО – Роман - Марин Връбчев, благодари на всички родолюбиви структури в общината, които активно са участвали, за да я има паметната плоча.
Признателните потомци и жителите на Струпец поднесоха венец пред паметния знак в памет Гено Димитров, за когото ще разказват истории и занапред.
