Внук на Цеко Дочев, един от най-известните кираджии на Враца. Зодия СТРЕЛЕЦ. Понякога, в мигове на резигнация се самоопределя като зодия ПУСТИНЯК. Тръгва към литературните си прозрения след богат житейски опит – селскостопански работник, бетонджия, шлосер, спирач в же пе-то, пощальон. Два месеца дори пребивава на сцената на Народния театър „Иван Вазов”. С важното уточнение - като работник на ремонтните дейности на сградата през 1989 г.
Участвайки в изброените социални експерименти, Цветан Дочев успява да завърши начална и социална педагогика в НЗУ „Неофит Рилски”. Един от идеолозите на съпротивителното организирано хумористично движение във Враца и на смехотворната академия „Мюзевир”. Основното жизнено кредо на врачанския сатирик е, че ежедневното социално мачкане на индивида трябва да го втвърдява и че този процес трябва да се приема във фатлистичен смисъл – тоест, да довежда потърпевшия до перманентна интелектуална и духовна ерекция.
Книгите на Цветан Дочев „Сандали на босо”, „Таралежовини”,
„Об/м/рази врачански”, „Рецептите на Дедо Скръц от Враца”, „Смях до 101 вица и
обратно” и Врачанщини чрез Дедо Скръц са изключително пъстри жанрово. Те
съдържат къси разкази със сериозни и хумористични сюжети, анекдоти, ситнежи,
чорлави мисли, закачки на базата на псевдопечатарски грешки, афоризми и вицове.
Следейки литературната продукция на Цветан Дочев, изкушения читател би се учудил на дълбоката контра пунктуалност на сериозните разкази в книгата „Сандали на босо” и сатиричните миниатюри в „Таралежовими” например. В еднакво талантлива степен авторът психологизира и шаржира героите си. Той събира типажи от най-широка социална палитра. До артистични личности актьори, художници,писатели,стоят красиви несретници и романтични пияници,без чието присъствие животът ни би станал съвсем сив.
Голямата литература на Дочев, обаче е неговото копаене в диалектичните
пластове на врачанския говор. Автора има съществен дял в извеждането на
архаичния врачански говор на бял свят, благодарение на който общуването става
по-образно. Все пак друго е да кажеш на една жена,че е прикладна,стига да
разбере твойто емоционално послание. Дедо Скръц е като онзи див чесън – полчец,
с който неизменно овкусява гозбите си.
Книгата на Цветан Дочев „Рецептите на Дедо Скръц” има не само литературен
принос в сатиричната проза. Излишно е да казвам,че достоянието е и
кулинарно.Още повече,че рецептите хармонизират несъвместими на пръв поглед
продукти. Книгата може да се нарече и един своеобразен наръчник по оцеляване, в
който освен предлаганите ястия,съществен дял има и смехотерапията. Дедо Скръц не търси своите сюжети и рецепти. Те сами идват при него , доведени
от Случая. Примерно, ако няма зеленяш за бърканите му яйца, забележете с
ориз,той ще протегне ръка и ще откъсне млази ластари от асмата над него и
ефектът ще бъде поразителен.Не само ако гостите са гладни,както обикновено. Пред разговорите,които следват подобни вечери предимно,трябва да се сложи ако
не червена точка 18, то поне точка 16.
Същинското име на автора – Цветан, което в българския именник значи цвете е
предпоставка за цветността на неговото житейско поведение. А само човек с
подобно житейско поведение би могъл да твори истински. Радичков бе казал за
нашият край – този див Северозапад. Дочев в някаква степен продължава този
градеж в устояване на дивото като метафора на прекрасното, което в крайна
сметка ни кара да бъдем по-добри и човечни. И в това е смисълът на неговото
творчество.
Поради особеното естество на блажния фолклор в новата книга на Дочев
„Врачанщини чрез Дедо Скръц” няма да се спирам съществено на пиперливите
сентенции в нея. Надяваме се автора да каже повече. Ще подчертая обаче,че
култовата му парафраза Светът е оцелял, оти се е мандръсал е като утринна роса
на фона на публикуваните около 200 солени врачански лафа.
На финала на този опит за представяне бих искал да подтикна автора към писане
на по-дълго разкази, с по-дълбока фабула. Сюжетните линии в драматичните му
къси разкази дават индикация,че това може да се случи и в по-дълги
повествования. Понякога, смутен от реалията Цветан Дочев казва,че може да бъде
и поправим романтик, а не само непоправим.
УСПЕХИ, ПРИЯТЕЛЮ!
Цветан Цветков
14 декември 2016 г. Младежки дом - Враца
