Част от отпуска може да бъде отложен за следващата календарна година по искане на работниците и служителите и със съгласието на работодателя.
По важни производствени причини работодателят също би могъл да отложи част от отпуска, но той е длъжен да осигури ползването на поне половината дни в годината, за която се отнася, посочиха от ГИТ.
Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през първото полугодие на следващата календарна година. След този срок работникът може сам да излезе в отпуск с 14-дневно предизвестие. Работодателят трябва да информира работниците в началото на годината за полагаемите дни отпуск, включително и за останалите от предходната година.
В случай на прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на обезщетение за всички дни, които не са погасени по давност, независимо дали са прехвърлени или не в следваща година. Давността на платения годишен отпуск спира да тече, ако работникът или служителят използва друг вид отпуск – за бременност и раждане, гледане на дете и др.
Съгласно промените в трудовото законодателство във връзка с пандемията от COVID работодателят има право по време на обявената извънредна епидемична обстановка, удължена до края на март следващата 2022 г., да предоставя половината от платения годишен отпуск и без искане на своите работници или служители. За целта трябва дейността на предприятието да е спряна или ограничена със заповед на държавен орган. В условията на епидемична обстановка работодателят няма право и да отказва платен отпуск на някои категории работници от уязвими групи. Той обаче не може едностранно да предостави какъвто и да е вид неплатен отпуск. За ползването на такъв задължително следва да има искане от страна на работника, допълниха от Инспекцията.
