Стенописът е дело на Господин Желязков, под чието ръководство през 1926 година завършва изографисването на храма. Няма аналог в православните храмове, разказва архимандрит Самуил, председател църковното настоятелство:
"Такава експозиция често се среща в православната иконопис, т.е. събития от различни епохи и от различни времена да бъдат съвместени в една сцена, като същността на тази сцена, която за всички е чудна или известна, всъщност тя е единствена и в България, по целя свят няма такава, то е ясно. Интересното е, че възрожденци като йеродякон Игнатий, всички го знаем като Васил Левски, Раковски, Каравелов, те са войниците на цар Петър, а цар Петър е живял 10 век. Хора, живели 19 век са представени като войници на царя в 10 век."
Стенописът е завършен през 1926 година, а авторът Господин Желязков не ни оставя тълкувание:
"Моето мнение е, че той е искал да напомни на всички, които ще гледат стенописите, че смисълът на земния живот е винаги един и същ. Ние се стремим към свободата на духа, но свободата на духа без вярата в правилната личност, без вярата с правилния мотив, тя може да бъде робство... Личностите, които са искали да освободят народа си от робството, поробителя, от Османското робство, всички те са били вярващи… Тези хора са вървели по стъпките на тези които са били преди тях... Тази сцена показва, че във времето, т.е. когато прекрачим прага на земния живот, което наричаме смърт, ние влизаме във вечността и там времето престава да съществува. И това е за мен същността на тази сцена, на този стенопис, че времето е необходимо само тук на земята, и то е необходимо, за да можем да го използваме по правилния начин, а правилния начин е осъществяването на Божия образ в себе си… Ако ние се научим да жертваме нашия комфорт, нашето време, нашия егоизъм за хората около нас, тогава ние сме постигнали това, което Бог ни е завещал"- обясни архимандрит Самуил.
