През пролетта на 2011 г. управляваната от обвиняемия А. фирма, сключила договор за отговорно пазене със земеделски производител „Д.А.“ ЕООД – гр. Монтана. Съгласно него той се задължавал да съхранява слънчогледово семе и пшеница, без право да продава стоките на трети лица, да ги заменя и подменя без изрично писмено нареждане от страна на възложителя – „Д.А.“ ЕООД.
В изпълнение на така сключения договор през м. ноември - декември 2011 г. 1368,700 МТ пшеница и 1458,488 МТ слънчогледово семе били транспортирани и приети в зърнохранилището в гр. Враца. Били съставени констативен приемо-предавателен протокол и складова разписка. Зърното следвало да се съхранява докато бъде постигнато съгласие за окончателна продажна цена.
В началото на м. май 2012 г. управителят на „Д.А.“ ЕООД се обадил до склада на „А.“ в гр. Враца, за да получи информация относно съхраняваната стока. Служителят на зърнохранилището обяснил, че то било извозено по разпореждане на управителя на „Т.С.“ ООД – обвиняемия В. А. При изясняването на случая първоначално той отрекъл да е продал зърното. Впоследствие признал за стореното, като заявил, че същото не му било платено.
В хода на досъдебното производство е установено, че приетите от „Д.А.“ ЕООД слънчогледово семе и пшеница са извозени от склада и продадени на три дружества. Според заключението на съдебно-икономическа експертиза общата им пазарна стойност възлиза на 1 854 290,34 лева.
Предстои разглеждане на делото в съда.
