Единият от тях е запазвал невъзмутим тон и е използвал неутрални изрази в опитите си да общува с животното. Другият е говорил меко, наричал е кучето "добро момче" и с други мили думи. Всички кучета, без изключение, са слушали втория човек с голямо внимание и с голямо желание са се съгласявали да играят с него. Учените уточняват, че повечето хора и без това променят тона на гласа си и мимиката, когато разговарят със своите питомци. Експериментът е показал, че милият тон , добрите думи, наистина помагат за укрепването на връзката между човека и кучето.
