Днес се празнуват всички светии - всички онези човеци, които със земния си живот са доказали, че са достойни за любовта Божия. Всички, които изповядали открито пред човеците Бога и вървели по Неговите пътища. Това са пророците, възвестили идването на Христос, светите Христови апостоли, мъчениците за вярата, светите отци, светителите и църковните учители.
Днес е празник и на преподобните жени и мъже, които са оставили имот и близки и са се отрекли от земното и вещественото, и достигнали ангелоподобен живот още тук, на Земята. На всички, които достойно и смирено са носели кръста си след Спасителя.
На днешния ден се празнува деня на всички светии, които със силата на Светия Дух са вършили и вършат чудеса, разпространявали са Евангелието на Спасението и с живота си доказали, че Божият промисъл и всемогъщество действат винаги.
Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това.
Режимът на тези пости е доста облекчен. Не се консумират яйца, млечни продукти и месо. В дните, различни от сряда и петък, се разрешава риба. Задължителен строг пост се полага в деня преди празника (на 28 юни), но ако Петровден се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино. Ако 29 юни се случи в сряда или петък, може да се яде риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, на трапезата трябва да се слага изключително само постна храна с олио и вино.
Тези пости се наричат още „Апостолски“, а някога са им викали „Пост за Петдесетница“, като се имал предвид примера на апостолите, които след като приели даровете на Светия дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целия свят.
Макар и кратки, по време на тяхната продължителност има други християнски празници. Еньовден ( 24 юни) е празник,свързан с деня на лятното слънцестоене. Познат е още и като „сред лето“.
В началото е бил чисто езически празник, който църквата е обединила с честването на рождение на св. Йоан Кръстител. Тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце. Покрай всичко това за този ден има и предостатъчно вярвания, разпространени из цяла Европа.
Във всички тях има три основни идеи – значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и пречистващия ефект на водата.
С първия ден на Петровия пост завършва и периодът на русалската обредност. Традицията повелява тревата, която опазва през русалската седмица, да се изхвърли от къщата в понеделник преди изгрев слънце. Рано сутринта домакините измитат и измиват пода на къщата. До портите се палят огньове, с които се изпращат русалиите.
Всички хора се събират на улицата, пият и се гощават. Задължително възрастните пият ракия с пелин, дори и тези, които са болни. Така се смята, че ще изгонят русалиите.
През този ден се забранява да се работи (работа се захваща едва вторник сутрин), тъй като дори в деня, в който русалиите биват изпратени, остава заплахата те отново да споходят стопаните и да не си отидат.
