Предложението за работа включва осигурени транспорт и обзаведена квартира, с всички необходими за пребиваването условия, както и превод на необходимите документи. Обещаното заплащане е доста примамливо и Христов не се колебае дълго, дали да приеме това предложение за работа.
При заминаването си Иван Христов е убеден от бъдещия си работодател да му предостави документите си за самоличност, за да му бъде изготвен трудов договор, като впоследствие той успява да го убеди да подпише и редица други документи на немски език, които той не разбира.
При пристигането си, мъжът е изненадан от това, че е настанен във фургон, в близост до строежа, на който се предполага, че ще работи, в който живее заедно с още пет души. Без баня, тоалетна, кухня, и каквито и да било елементарни битови условия, той и останалите работници прекарват около две седмици, без изобщо да работят, тъй като на строителния обект в момента се извършват друг тип дейности от местна фирма, която е наела свои работници. Христов и колегите му са заплатили "такса" от 200 евро, която дължат в отплата на това, че им е била осигурена работа.
Работа така и не започват, а "услужливият" им шеф периодично им дава дребни суми в аванс, с които работниците да могат да преживяват криво-ляво. Личните спестявания на нашенеца са на път да се стопят и пред него стои опасността да остане завинаги оплетен в мрежата от зависимост и очакване.
"Превърнах се в роб", казва българинът, тръгнал на гурбет, пред нашите власти. Той рискува и успява да вземе обратно документите си за самоличност, под претекст, че срокът на валидност на личната му карта скоро изтича. С помощта на близки и приятели в България, които намират свои познати в Германия, той успява да се прибере обратно в страната, като с последните си останали средства купува спасителния автобусен билет, който го прибира у дома.
