В миналото нашите предци използвали изцяло
български имена за месеците, които ние сме забравили днес, а те звучат
толкова самобитно и красиво. Ето как са ги наричали:
1. Просинец (Колог, Коложег, Голям Сечко) - така старите българи наричат месец януари.
„Месецът на горящия дънер“ - това е значението на старобългарски.
2. Съчен (Сечко, Малък Сечко) - така старите българи наричат месец февруари.
„Месецът на страшния лед“ - това е значението на старобългарски.
3. Сухи (Сух) - така старите българи наричат месец март.
„Сухият месец“ - това е значението на старобългарски.
4. Брязок (Брезов) - така старите българи наричат месец април.
„Многоцветният месец“ - това е значението на старобългарски.
5. Тръвен (Тревен, Цветен) - така старите българи наричат месец май.
„Тревистият месец“ - това е значението на старобългарски.
6. Изок (Червеник) - така старите българи наричат месец юни.
„Червеният месец“ - това е значението на старобългарски.
7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - така старите българи наричат месец юли.
„Месецът на жътвата“ - това е значението на старобългарски.
8. Зарев (Орач) - така старите българи наричат месец август.
„Месецът на оранта“ - това е значението на старобългарски.
9. Руен (Руй) - така старите българи наричат месец септември.
„Изобилният (плодородният) месец“ - това е значението на старобългарски.
10. Листопад - така старите българи наричат месец октомври.
„Месецът на падащите листа“ - това е значението на старобългарски.
11. Груден - така старите българи наричат месец ноември.
„Месецът на грудките“ - това е значението на старобългарски.
12. Студен - така старите българи наричат месец декември.
„Студеният месец“ - това е значението на старобългарски.
Източник: actualno.com
