Като основен проблем в проучването учителите посочили необходимостта от ясни послания, така че да усетят повече подкрепа. Според психоложката те могат да бъдат полезни с организацията на учебния процес, ако се премахне част от административната им тежест. От изследването става ясно, че според учителите в периода на дистанционно обучение директорите поставяли повече изисквания отколкото подкрепа. По отношение на МОН пък очакванията на педагозите били посланията да бъдат съгласувани, те да не бъдат формални, а съобразени, така че да бъдат насочени към учениците, които имат нужда от помощ. Според Бакрачева трябва да се подходи адекватно както в краткосрочен план и приключването на годината, така и да се планира повишаването на квалификацията.
Учителите са стартирали дистанционното обучение през март при повишена степен на тревожност, самообучение, търсене на помощ от колеги и всички вкъщи. „Единственият аспект, който ги мобилизира, е фактът, че действията им дават веднага резултати.”, посочи Бакрачева. По думите ѝ учителите може да работят и по 12 часа дневно, но резултатността, която виждат, продължавала да ги държи. Тя подчерта, че е важно учителите да получат насоки как ще продължи работата им, по кои предмети учениците ще имат нужда от наваксване, за да не повтарят два пъти нещо, което вече са свършили. „Ако дълго време нямат яснота или не бъдат адекватни мерките, това няма да запази балансираното положение, а ще доведе до тежки последствия за тях”, смята психоложката. Все пак, въпреки голямата тревожност, учителите имали усещането, че се справят в ситуацията.
Бакрачева обясни, че няма разлика между проблемите на учителите в столицата и провинцията. Те били основно свързани с образователния процес, технологиите и квалификациите. Разлики имало само в комуникацията с родителите, защото тя протича по различен начин с настойниците на гимназисти и тези на деца от начален етап.
Източник: monitor.bg
