През есента на 1878г. в много градове се създават първите комитети „Единство”, включително и във Враца и в Оряхово. Опит за Съединение се прави през 1880г. през май в Сливен се свиква събрание с представители на градове и села от Южна България. Избира се Централен комитет в състав, Иван Ст. Гешов, свещеник Г. Тилев, д-р Странски и д-р Хаканов. Взема се решение във всички околии на Източна Румелия да се възстановят гимнастическите дружества и да се създадат местни комитети. По инициатива на Захари Стоянов през февруари 1885г. в Пловдив е създаден таен комитет. Приемат се програма и устав, в които се прокламира, че целта на борбата е „за окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие”.
На 25 юли 1885 г. на заседание на БТЦРК се избира нов ЦК в състав: Захари Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянович, Димитър Ризов и капитан Коста Паница. В края на август 1885г. Комитетът праща свои представители в Шумен при княз Александър Батенберг, с молба да даде одобрението си за предстоящите събития. Князът е в конфликт с Русия и с русофилите в Княжеството и осъзнава, че политическото му оцеляване е възможно единствено чрез подкрепа на Съединението. Той приема пратениците и се включва във всенародното дело. БТЦРК решава Съединението да се извърши на 15 октомври 1885г., но още на 2 септември в Панагюрище избухват вълнения. Около 2000 души се събират под звъна на камбаните с виковете: ”Долу Румелия! Да живее Съединението!” Последват ги и в други селища. Налага се Камитетът да избърза с решенията си и изтегля датата за предстоящото събитие за 5 срещу 6 септември.
Рано сутринта на 6 септември 1885г. в Пловдив пристигат Чардафон Велики с развятото знаме от Недялка Шилева „Райна княгиня”. Към тях се присъединяват дружини и от други селища и заедно с частите на Източнорумелийската милиция обкръжават конака. Арестуват намиращия се в него главен управител Кръстевич, завземат важни учреждения в града и Захари Стоянов прочита прокламация.
Веднага след провъзгласяването на Съединението се сформира Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Батенберг. В състава на временното правителство влизат, д-р Г. Странски -председател, д-р Ст. Чомаков майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев.
Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Батенберг да поеме управлението на обединена България. Правителство работи до 9 септември 1885г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.
На 6 септември 1885г. Съединението на Княжество България и Източна Румелия става реален факт. На много места в страната се свикват митинги и се изпращат телеграми в негова подкрепа. Във Врачанския край на 7 септември се свикват митинги в гр.Оряхово и с. Бяла Слатина, на 8 септември в с. Кнежа и на 9 сиптември - в град Враца. За митингите в Оряхово и Кнежа си избират специални бюра с представители от различни партии. В Оряхово бюрото е с председател Цeко Вълчев и членове: Христо Симидов, Христо Рахилов, Христо Филипов и Димитър Петков. В Кнежа председател на бюрото е Яким Цеков и членове: свещеник Илия Генов, Симеон Иванов, Дико Гергов и Андрей Цветков. Изпращат се и поздравителни телеграми: на 6 септември от гр. Оряхово до м-р председателя Петко Каравелов, подписана от цанковисткия кмет Цеко Вълчев, „без разлика на партии”, Съединението е посрещнато с неописуем възторг, на 8 септември от Бяла Слатина телеграма е изпратена до София.
В телеграмите се отправя молба да се помогне на нашите южни братя и князът да поеме управлението и на Източна Румелия. Настоява се да се помоли руският император да покаже своето покровителство. Врачанският кмет Иванчо Цветков с резолюция е упълномощен „да изрази голямата радост на гражданите от патриотическото дело“ и се приветства доблестната постъпка на княза да признае Съединението. На 2 ноември 1885г. Сърбия, недоволна от от обединението на двете области, обявява война на България. Краткотрайната Сръбско-българска война, наричана „капитаните побеждават генералите“, завършва с победа за България. Тя е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
Населението от Врачанско се включва активно и във военната защита на Съединението. Враца и Оряхово изпращат съответно 500 и 2000 доброволци във войната. Врачанската 8–ма пеша дружина се сражава при Драгоман. От Врачански окръг са изпратени група опълченци в боевете при Владайското дефиле. Оряховския отряд е с отбранителни задачи около и в Лом. Врачани са насочени към прохода Петрохан и към Сърбенишката позиция. В подкрепа на Съединението се създават комитети в 23 села на Оряховска околия и се събират различни помощи. Врачанският край дава няколко десетки жертви, много ранени във войната и осъществява своята достойна дан в защитата на Съединението.
Автор: Мирослава Топалова
