Осеновлашкият манастир по-известен като манастир „Седемте престола” е основан е през ХІ в. и през своето съществуване е бил културно и просветно средище. В него са се преписвали книги, а в края на ХVІІІ в. тук е пребивавал Софроний Врачански.
Най-старата запазена сграда в манастира е съборната църква, строена през Х - ХІ в. През годините храмът и манастирът многократно са били разрушавани и изграждани наново. В сегашния си вид църквата съществува от 1815 г. Името на манастира идва от специфичното разделение на храма, на кръстовиден наос /термин в църковната архитектура представляващ вътрешната част на храм/ и шест престола / параклиса /.
Резбените иконостаси на църквата и параклисите се датират от ХVІІ - ХVІІІ в. и на тях са изобразени растителни орнаменти, животни и сюжети от библейски разкази. Иконите с резбовани рамки са дело на местни майстори. Уникален е дървеният полилей „Хоро”, сътворен през 1815 г. който е съставен от 15 части с оцветени дърворезбени сцени.
През ХІХ в. са изградени жилищните и стопанските сгради. Манастирът е разположен под старопланинския връх Издремец /1492 м / и е заобиколен от вековни гори. Манастирът и местността около него са обявени за природна забележителност и за художествен паметник в бр. 101 на Държавен вестник от 1971 година.
Храмовият празник на манастира е 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица.
