Публичният дом във Враца „Двата бели гълъба” бил създаден от фамозната госпожа Мария Ценкова имала късмета да посети Париж и впечатлена от локала „Фоли Бержер” решила и в родната й Враца да има такова весело място. Подала заявление до кмета Цено Ангелов. Той с нежелание сложил парафа си под прошението. После била нужна и благословията на окръжния управител и одобрението но общинския съвет. Всичко било законно, госпожа Ценкова открила публичния дом. Кръстила го „Двата бели гълъба” и натрупала състояние от далаверата с младата плът на своите питомнички. Общинарите и полицейските власти зорко следели дейността да се извършва в прилично здание, на закрита уличка, където да не минава много публика и да се спазва закона и статута на специализираното заведение.
Клиентите на публичния дом били доволни, но моралните им опоненти, предимно жени, често внасяли жалби до кмета. Така се стигнало до затварянето на „Двата бели гълъба”. Само след два-три месеца червеният фенер във Враца отново светнал. Този път съдържател на публичния дом станал бизнесменът от Оряхово, Тодор Кръстев. Той приложил свидетелство № 1271 от Оряховското градско общинско управление, от което било видно, че редовно си е плащал данъците и таксита /бериите/ за държания от него публичен дом в Оряхово. Молбата му била уважена от окръжния управител и съветниците. В сградата на Никола Иванов, където се помещавали „Двата бели гълъба” професионалистките отново започнали да си гукат с клиентите.
Предполага се, че във Враца е имало повече от две къщи с червен фенер. бил близо до казарвите, където имало няколко кръчми. Друг публичен дом се намирал под житното пазарище, съвсем близо до култовия по онова време хотел „Европа”, до двата хана и 7-8 кръчми. Публичният дом се намирал на ул. „Станционна”, която водела към гарата. Възможно е публичните домове във Враца да са съществували до 1912 г. След това проституцията била забранена в цяла България.
Към 1020 г. у нас вече имало специално полицейско надзорно отделение към Дирекцията на полицията и властта започнала да се бори с разврата. Изчезнали ли са съвсем жриците на любовта в архива няма документи. За известен период е възможно да ги е нямало, днес обаче всички сме ги виждали покрай магистралите. Общинските съвети не се занимават с тях. Полицаите ги прибират от време на време за по 24 часа и пак ги пускат да си идат на работа.
