Първото издание на "Мездра-май” е предшествано от предварителен преглед на певческите народни състави, състоял се в село Горна Кремена, като най-добрите колективи и индивидуални изпълнители са допуснати до участие в същинската празнична програма (20-23 май 1974 г.).
"Голям интерес сред гражданите предизвикаха дните на фолклора, четем в излизащия по онова време вестник "Искърска комуна”, на школуваното пеене и музикалната естрада, на художественото слово и театъра, както и заключителният концерт. От тази гледна точка новата инициатива напълно сполучи. В едни период, лишен от значими изяви на самодейното изкуство в общината, бяха организирани полезни срещи на самодейците с публиката, които допринесоха за обогатяване на местния културен живот."
Празниците на културата "Мездра-май’74" завършват с галаконцерт, на който най-изявените самодейни колективи получават предметни и парични награди. Голямата награда на ГОНС - "Мраморният приз", е присъдена на театралната трупа при Дома на културата към текстилния комбинат "Станке Димитров" с ръководител Върбан Бояджийски, носител на златен медал от IV Републикански фестивал на художествената самодейност.
А ето как тукашната преса вижда бъдещето на културните празници: "Има идеи те да надхвърлят местните рамки, в тях да участвуват изявени състави от цялата страна, да се организират прояви на творци, родени в Мездра и т. н. Безспорно подобно обогатяване е необходимо. Но според нас трябва непременно да се съчетае и с участие на местните колективи, като подготовката им започне отрано и се насочи към празниците. Така тази културна проява ще стимулира ежегодно самодейното изкуство в нашата община, което е желано и обичано от хората.”
Специално място във второто издание на "Мездра-май" (7-23 май 1975 г.) заема изложбата-живопис в Градската художествена галерия на проф. Борис Колев, почетен гражданин на общината, който през 30-те години на миналия век учителства в Мездра, а голямата награда получава Вокално-инструменталният състав (ВИС) "Бисерите" при Дома на културата към ДТЗ "Станке Димитров" с ръководител Иван Владимиров.
"Въпреки някои слабости, отбелязва вестник "Искърска комуна", отнасящи се главно до недостатъчната подготовка и незадоволителното представяне на отделните колективи, мнението на специалистите е, че традиционните празници "Мездра-май” са безспорно най-крупното събитие в културния календар в района на общината за годината. А при още по-добра организация, тематично и жанрово изясняване и финансово обезпечаване, то би могло да надхвърли тясно регионалното си засега значение и да се превърне в една действително самобитна проява на културния ни живот."
В третото издание на празниците (13-23 май 1976 г.) броят на самодейните колективи, които участват в "Мездра-май" - театрални трупи, фолклорни, певчески и танцови състави, като и на индивидуалните изпълнители, продължава да расте.
Повишава се и качеството на продукцията, предлагана на публиката: "На високо ниво бяха хоровете за школувано пеене - подчертава местната преса, читалищният - с диригент Израел Аладжем, пионерският - с диригент Стефан Костов и девическият при ПГ "Димитър Благоев" - с диригент Антония Ганева. Най-хубавите изпълнения от предварителните прегледи съставиха заключителни концерт, посветен на 50-годишния юбилей на Читалище „Васил Коларов” (б. р. сега НЧ "Просвета-1925"). Посрещани и изпращани с аплодисменти и цветя, самодейците пяха, танцуваха и свиреха с вдъхновение. Голямата награда получи женският народен хор на Читалище "Васил Коларов", лауреат и носител на сребърен медал от IV Републикански фестивал на художествената самодейност."
Наред с централната проява в "Мездра-май" - фестивалът на художествената самодейност (общинските прегледи на танцовото, театрално и песенно изкуство), програмата на празниците постепенно се обогатява с гостувания на изявени наши творци, на водещи професионални състави и изпълнители. "Тази тенденция към разширяване хоризонта на традиционните празници, към издигане на тяхното художествено и творческо равнище, трябва да се приветствува и следва да се утвърждава и занапред”, пише по този повод Красимир Стефанов в обзорната си статия за "Мездра-май’79" "С пъстри китки накичени”.
В културния афиш завинаги ще останат срещите-разговори с писателите Слав Хр. Караславов (1979), Асен Босев (1981), Дончо Цончев (1982), Генчо Стоев (1983), Мерсия Макдермот и Георги Струмски (1984), Стефан Цанев (1987), Найден Вълчев (1988), Георги Марковски и Ваня Петкова (1989), с творческите колективи на игралните филми "Кръвта остава" (1980) - премиерна лента на родения в Мездра режисьор, оператор и сценарист Борислав Пунчев, "Боянският майстор" (1981), "Ешелоните на смъртта" (1986), режисиран отново от Пунчев, "Вчера" (1988) и "Иван и Александра" (1989), с популярните театрални и филмови актьори Цветана Манева и Явор Милушев (1984), Невена Коканова (1985).
А така също концертите на Ансамбъл "Пирин" (1982), Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци (1984), Ансамбъл "Загоре" (1986), Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" (1990), Ансамбъл "Тракия" (2003) и Ансамбъл "Българе" (2006), спектаклите на Нешка Робева "Два свята" (2003) и "Готови ли сте" (2005), на фолклорна формация "Танц на вятъра” (2008), на Илия Луков (2009), Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл (2014) и др.
Самобитни акценти в празничната програма са културни прояви като Общата художествена изложба "Земляци" (живопис, скулптура и графика) от избрани творби на художници, родени или свързани с нашия край (1980, 1981, 1983), експозицията "Българската книга от Възраждането до днес" (1982), традиционните изложби на нумизматичната организация "Цар Иван Шишман" (1984-1989), премиерата на документалния филм на оператора Пламен Герасимов "Бар Иконостас" (1989), посветен на мездренската интелигенция преди 10 ноември 1989 г., ежегодният Национален фолклорен събор "Де е българското" (провеждан от 2006 г. насам ), ретроспективните изложби на Любомир Минковски (2004, 2009), Петко Мичев (2006), Павлин Коцев (2007) и Николай Кучков (2008).
"В този ред на мисли можем да говорим, че Празниците на културата "Мездра-май" оправдават напълно своето предназначение, заключава в края на 80-те години на миналия век Валентин Вълчев, по това време главен експерт в Общинския съвет за духовно развитие. А именно: да приобщават трудовите хора към света на изкуството, да пробуждат твореца във всеки от нас.”
И още един щрих към спецификата на "Мездра-май". Както отбелязва през 1983 г. Димитър Воденичаров, зам.-председател на Общинския съвет за култура: "Онова, което отличава културните празници "Мездра-май”"от други подобни в страната и е най-характерно за тях, е богатата концертна дейност в съставните села на селищната система”. И наистина, особено през втората половина на 70-те и 80-те години на миналия век, най-изявените ни самодейни състави редовно гастролират по селските читалищни сцени. Като например в Зверино, Горна и Долна Кремена, Типченица, Боденец, Лик, Царевец, Моравица и др. Което до голяма степен липсва в съвременните издания на "Мездра-май".
"В основата на празниците на културата си останаха изявите на нашите самодейни колективи и изпълнители, обобщава навремето тукашната преса. Радушният прием, оказван им от зрителите, е най-голямото признание за техния труд. В тази връзка "Мездра-май" се явяват средство за поддържане на добрата форма на самодейците от общината."
Епизодичен опит да се предизвика обществена дискусия за бъдещето на "Мездра-май” е направен през 2004 г. от покойния Любомир Радовенски. "Започнали с един концерт, празниците обсебиха културното пространство и очакванията на хората от общината, обобщава главният експерт в Дирекция „Хуманитарни дейности” в статията си „Ехо от утре”. Запазиха и развиха във времето своя магазинен характер (за всекиго по нещо), допълниха се от силна спортна програма, увеличиха обема си, превърнаха се в период, когато всеки търси изява. И при на практика неограничения ресурс, обезпечаващ провеждането им, водещ до неравностойност в качеството, съвсем естествено започна да се усеща пренасищане и умора в зрители и изпълнители.
Може би дойде време за преоценка и търсене на нови пътища… Става ясно, че в този си формат на универсалност и „магазинност” на изявите, празниците на културата трудно могат да отговорят на потребностите на разнородни като усещане и възприятия нагласи на публиката. Къде могат да се търсят пътища за осъвременяването им?
В отбелязването на пролетните празници може да се облекчи майският календар откъм (а и не само) фолклорни изяви. Би трябвало да се съкрати времетраенето и броят изяви, като кулминацията се търси на Гергьовден - Деня на Мездра. Дефиниране на отделните целеви групи публика и осъществяване на камерни изяви, жанрово сегментирани. Децентрализация и равномерно разпределение в останалото време на годината на съпътстващите изяви - чествания на годишнини, гостуващи изпълнители и т. н. Акцентиране върху малко на брой, но качествени изяви, имащи национално измерение.
Елементи на „доминото” вече намериха мястото си през годината. Всичко тече, всичко се променя - са казали древните. Променят се времена, променят се естетически вкусове, променя се публика. Промяната е и гаранция, че нашите празници ще продължават да бъдат чакани, че ще продължават да радват, но и да отварят нови хоризонти пред зрители и слушатели, че ще ги бъде.”
Единственият, който се отзовава на „хвърлената ръкавица” за културна дискусия, е известният дипломат, писател и журналист Крум Босев. „Не е моя работа, нито съм достатъчно компетентен, нито достатъчно информиран за състоянието в тази толкова деликатна област - пише почетният гражданин на общината, но впечатленията ми, доколкото ги имам, и не само от Мездра, ми дават куража да се подпиша под всяка дума, констатация, извод, препоръка. За „пренасищането” и „умората”, за „неравностойност в качеството”, за „промяната на самата публика”, за „магазинността” на изявите, и всички останали констатации. Обобщението? То е дадено много и много вярно - „акцентиране върху малко на брой, но качествени изяви, имащи национално измерение”. Едва ли всичко това би могло да се каже по-пълно. Направените „препоръки” - и те... са толкова насъщни и навременни. Най-важното - нужна е промяна, освежаване, още по-пълно използване на този така важен културен и политически ресурс...”
В заключение: Празниците на културата "Мездра-май" правят своя прощъпулник преди близо половин век. Оттогава ежегодно през най-пъстрия и жизнерадостен сезон от годината те са привлекателен форум за изява не само на местните самодейци, творци и спортисти, но и за известни изпълнители от цялата страна. "Всяка пролет в дните на "Мездра-май” нашата община се превръща в една голяма сцена, на която показват своето изкуство гости и хиляди самородни таланти”, подчертава през 1986 г. Любомир Радовенски, по него време зам.-председател на Общинския съвет за култура.
По този начин те спомагат за утвърждаване, популяризиране и съхраняване на културното, просветното и историческото наследство както на община Мездра, така и на България. Едно от малкото хубави неща, устояли на превратностите на времето.
Нещо повече: без преувеличение можем да кажем, че празниците "Мездра-май" са се превърнали в животворна традиция, в апотеоз на словото и песента, на танца и музиката. Което е гаранция, че това тържество на духа и българщината ще пребъде и занапред.
Въпреки това кой управлява и как управлява община Мездра.
