В Рим Полемий бил приет с почести и императорът му дал званието сенатор, което значи член на държавен съвет. Младият Хрисант се учил и възпитавал при най-знаменитите философи и бидейки надарен с големи способности, той бързо преуспявал във всички науки с голямо прилежание.

Когато попаднал на Светото Евангелие, той станал убеден християнин. Хрисант проповядвал разпалено и обърнал много свои връстници към вярата. Скоро това се разчуло и в Рим разтревожен дошъл баща му. Той решил да ожени Хрисант за млада и красива езичница и така да прекрати увлечението му, както смятал, по християнството.

В храма на Атина живеела известна с красотата и добротата девойка на име Дария. Когато я срещнали с Хрисант, тя веднага го харесала и направила всичко възможно да му угоди и да му се хареса. Сърцето на младежа обаче било пълно само с Божия любов. Хрисант успял да убеди Дария в христовата вяра и тя също станала християнка. Когато те се оженили, си дали обет да служат само на Бог и да не познаят плътската любов. От тогава бащата на Хрисант - Полемий, дал пълна свобода на сина си заради мнимия му брак; защото бил много радостен от женитбата, като не знаел за тайната уговорка между младите съпрузи.

Построили две къщи - в едната Дария приемала жени, а в другата Хрисант – само мъже. В единия дом Хрисант приемал младежи, които били усетили всички удоволствия на този свят и се посвещавали в чист живот на Бога, а в другия дом Дария приемала девици, пожелали да станат невести на Христа.

Влиянието им в Рим било голямо и не след дълго се разчуло. Те били изправени пред съда, но словата им обърнали съдията и жена му към християнството.

Тъй минали няколко години, през които числото на живеещите при Хрисант и Дария младежи и девойки твърде много се увеличило. Тогава в Рим внезапно се повдигнало вълнение и смут. Народът дошъл при епарха Келерин и започнал да злослови и роптае срещу Хрисант и Дария, като ги обвинявали, че заради техния обет за безбрачие, човешкият род ще се довърши. Епархът заповядал да хванат Хрисант и Дария и да ги подложат на различни мъчения, ако те откажат да принесат жертви на боговете.

Войниците завързали безмилостно Хрисант със здрави волски жили, като ги стегнали така жестоко, че те се врязвали до костите на мъченика; но въжетата веднага се скъсали, и то така внезапно, че войниците дори не могли да видят кога е станало това. След като не успели, изпаднали в ярост и го затворили в тъмна и мрачна пещера. Хрисант бил окован и завързан с железни вериги, но оковите се разпадали. После го хвърлили в тъмница, която изведнъж се озарила от светлина. Войниците донесли за това на своя началник Клавдий.

Той заповядал на войниците да привържат мъченика към един стълб и да го бият с тояги. В ръцете на мъчителите дърветата били тежки и твърди, а когато се опирали до тялото на Хрисант, ставали меки като трева. Като видели чудото, Клавдий паднал заедно с всичките си войници пред краката на Хрисант, признали силата на Бога и приели христовата вяра.

По това време в Рим царувал император Нумериан. Когато узнал за обръщането на Клавдий към Христа и че се е кръстил заедно с цялото си семейство и с всички войници, заповядал да вържат за шията му камък и да го хвърлят в морето, а синовете му и всички войници да бъдат посечени с меч.

По заповед на император Нумериан,Хрисант и Дария били предадени на нови мъчения. Оковали Хрисант и го хвърлили в една дълбока яма, а Дария била отведена в дом, където живеели блудници. Но Бог помагал и на двамата. Когато известили императора за всичко това, той заповядал Хрисант и Дария да бъдат предадени на жестоки мъчения. Като не успели да пречупят вярата им, Нумериан заповядал да изведат двамата извън града и да ги погребат живи. Заповедта била изпълнена. Хрисант и Дария с пеене и молитви влезли в рова и заедно приели мъченическа смърт. Това станало през 284 г. сл. Хр.

Найден е традиционно българско име, което също празнува на 19 март имен ден. Найден били наричани момчетата, които били подхвърляни пред прага. Такива деца се оставяли на богати хора или на такива, които искали, но не можели да имат дете. Найден означава „намерен”.


Източник: pravoslavieto.com