Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. На 25 години той осиротял от баща си. Понеже момъкът се славел с необикновена красота и добродетелност, турците - както обикновено постъпвали в такива случаи, пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мохамеданин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.
Озлобените мохамедани го хванали и предали на съдията. Нито обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения, на които бил подлаган, не могли да пречупят твърдостта на неговата християнска вяра. Кадията заповядал да режат тялото му къс по къс от главата до нозете, а получените рани – да бъдат обгаряни. Тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Всичките им усилия обаче се оказали напразни.
Последвала и окончателната присъда – Георги да бъде обесен на централния площад в тогавашна София, където имало пещ за топене на медна и желязна руда. Тялото му трябвало да остане на бесилката три денонощия, за да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите.
Изтощен от жестоките мъчения, Георги умрял в ръцете на палачите още преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата. Три денонощия тялото висяло на бесилката. Вместо миризма на тлен, се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика. Майка му Мария седяла под бесилката, прегърнала в скута нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия.
Обесването станало на 26 май 1530 г. След изтичането на присъденото време, съдията предал тялото да бъде погребано по християнски. Погребението било извършено тържествено от софийския митрополит Йеремия,а тялото погребали в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“. Майката на Георги починала на 40-я ден след него. Била погребана при нозете му. Днес не се знаe къде са мощите й.
Мястото, където е убит светията, е именно в двора на сегашната Александровска болница при ъгъла на ул. „Св. Георги Софийски“ и бул. „Пенчо Славейков“, недалеч от сегашния храм, посветен на мъченика. На мястото е имало голям каменен кръст с уточняващ надпис, който, няколко години след 1944 г., поради риск да бъде унищожен, е прибран от столични свещеници и до днес се съхранява в олтара на храм „Св. Георги Победоносец“.
Проектът за храма датира от преди Балканската война. Поставен е крайъгълен камък (според предания има и заровена капсула, която съдържа вероятно памук, който е престоял до мощите на св. Киприян Цамблак). През 2000 г. камъкът е намерен и поставен отново от Негово Светейшество патриарх Максим. С това изграденият през 2007 г. храм е единственият, посветен на най-новия софийски светец, с името Георги.
Източник: pravoslavieto.com
