Теодор бил син на богати и знатни родители. Когато бил на дванадесет години, ходел на училище, по желание на баща си. Той бил любимото дете на майка си заради своя ум и благочестие и от ранни години той горял от любов към Бога.
Недалече от селището, където живеели родителите на Теодор, имало манастир. Едва четиринадесетгодишен, Теодор постъпил в него , желаейки да служи на Господа и започнал да живее като отшелник. Скоро всички го обикнали заради неговия ум, благочестие и скромност.
Тук всеки брат живеел отделно от другите, в своя килия, но имало обичай всяка вечер след трапезата да се събират за духовна беседа. По време на една от беседите един монах, който неотдавна посетил Пахомиевия манастир, си спомнил обяснението на едно място от свещеното Писание, което чул от Пахомий. Този монах с възторг разказвал за порядките на Тавенисийското общежитие, за това, с каква любов го посрещнали там, и най-вече за самия Пахомий. Особено внимателно, както обикновено, слушал младият Теодор, който винаги пазел мълчание.
Въпреки несъгласието на родителите си, Теодор бил твърд в своето намерение да отиде в Тавена и да се срещне с Пахомий.. Когато монасите, се качил на лодка, за да отидат в Пахомиевия манастир, Теодор тръгнал след тях пеша. Все още незабелязан, той вървял по брега на Нил на неголямо разстояние от лодката. Накрая някои монаси го забелязали и го взели със себе си на лодката.
Великият подвижник го приел, като видял в него истински призвание към монашески живот. И момъкът, укрепен от Божията благодат, с радост понасял всякакви трудности и лишения и от ден на ден преуспявал по пътя на светостта.
По-късно – след смъртта на свети Пахомий – Теодор станал игумен на Тавена и другите му обители. Той починал около 360 година
