Св. ап. Архип бил епископ след Епафраст на гр. Колоса, в малоазийската област Фригия. В същия град живеел и св. Филимон, до когото апостол Павел изпратил известното си послание по повод бягството на неговия роб Онисим. След обръщането си към Христовата вяра Филимон живеел благочестиво. В неговия дом извършвали божествените служби. Апостол Павел го ръкоположил за епископ и му възложил да благовести словото Божие. Филимон усърдно изпълнявал тази поръчка.
Жена му Апфия пък от своя страна служела на Бога като помагала на тружениците Христови в благовестието на словото Божие: приемала ги в дома си, хранела ги, полагала грижи за тях, когато били болни, и във всичко се проявявала като вярна сътрудница на съпруга си. Заедно с апостолите Архип и Филимон и тя се удостоила с мъченическа смърт.
Във време на едно езическо тържество те се събрали с другите християни, за да извършат богослужение на истинския Бог. Езичниците узнали, че всички християни са събрани на молитва в дома на Филимон, нападнали внезапно, разгонили богомолците, а Филимона, Архипа и света Апфия били отведени на съд пред ефеския областен управител, който ги предал на изтезания и смърт.
Преподобният Доситей за кратко време достигнал велика слава в небесното царство, защото се подвизавал в послушание, отрекъл се от своята воля и я покорил на волята на своя наставник. Блаженият Доситей вършел всяка работа тихо и кротко; той прислужвал на болните в болницата и всеки му благодарял за грижите, защото той се стараел да поддържа всичко в чистота. Ако от умора му се случвало да каже на някой болен нещо с гняв, той веднага напускал болницата, влизал в стаята на иконома и там плачел. В такива случаи другите болнични служители се стараели да го утешат, но старанията им оставали безуспешни: Доситей бил неумолим към себе си.
