Богородичният пост води началото си от дълбока древност. На Успение Богородично християните празнуват не смъртта, а заспиването (на църковно-славянски “успение”) на Богородица. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея.
На Богородични заговезни е позволено да се яде „блажно“ (месни ястия и млечни продукти). Цялото семейство се събира около богата трапеза, на която централно място заема празничната погача. Питката се разчупва от най-възрастния член на рода. По-силно вярващите прекарват следващите три дни на хляб и вода.
Богородният пост е по-благосклонен в сравнение с останалите строги пости преди големите празници, но все пак и той налага определен режим. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти. Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На празника Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се консумира риба.
Най-старото място, свързано със св. Богородица, е храмът “Успение Богородично” в Ерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.
Запазеният и до наши дни каменен градеж е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.
На Богородични заговезни се чества и паметта на Свети Евдоким. Евдоким е име от гръцки произход и означава похвален Историята разказва, че той бил млад войник, уважаван от всички заради добродетелите, с които се отличавал.
Говори се, че мощите му имат целебна сила, затова когато преместили гроба му в Константинопол, хората отишли да се поклонят пред паметта му и да си вземат от пръстта около гроба. Легендите разказват, че се случвали чудеса – слепите проглеждали, а сакатите прохождали.
